Света троица [Войните на Розите-2]

— Седнете, моля, и двамата. Щом Хенри спи, няма нищо спешно. Мастър Бруър легна ли си?

— Беше изчерпан, милейди — отвърна Бъкингам. — Откакто съпругът ви освободи Йорк и Солсбъри, той беше като куче с две опашки. Някъде наоколо ще е сигурно, ако искате да накарам да го доведат.

Маргарет отвори уста да се съгласи, но промени решението си — не желаеше да прояви каквато и да е следа от слабост пред двамата мъже.

— Не, не мисля. Нека да спи. Вие можеше да ми разкажете всичко, което се е случило — и после може би ще обсъдим какви варианти имаме.

Бъкингам се усмихна вътрешно, докато сядаше на украсената с резба дъбова пейка покрай стената. Граф Пърси остана на крака. Огромните му вежди и издаденият щръкнал нос сякаш му придаваха постоянно сърдито изражение. Под въпросителния поглед на Бъкингам графът произведе някакъв звук дълбоко в гърлото си и се настани на един стол срещу двамата — бяха като трите ъгъла на триъгълник, а пукащият огън остана зад гърба на Маргарет.

Бъкингам описа действията на краля, откакто бе пристигнал в Уестминстър предишната нощ, кратък списък на дадените заповеди, макар че тя го накара да повтори всяка подробност от освобождаването на Йорк, както и на Солсбъри. Граф Пърси шаваше на мястото си, докато Бъкингам говореше, и открито показваше нетърпението си. При подобна провокация Маргарет се изкушаваше да накара Хъмфри да започне пак отначало, дори само заради удоволствието да чуе колко твърди са били нарежданията на съпруга ѝ. Но позволи на херцога да приключи и да млъкне. Той се подпря на колене и с благ поглед се загледа в огъня, докато тя обмисляше думите му.

— Толкова дълго трябваше да чакам, докато чуя такива неща — тихо отрони тя. — Да знам, че Йорк и Солсбъри са били принудени да напуснат и да си ближат раните далеч оттук. Да знам, че духът на съпруга ми се е върнал в него. Ще се моля лорд Съмърсет да бъде отведен от Тауър успешно, да не са го прекършили в затвора. Неговата лоялност е пословична, някои не издържаха. Доверявам му се, Хъмфри. Не се съмнявам, че Съмърсет ще има роля в онова, което ни очаква.

— Онова, което ни очаква ли, Ваше Височество? — тихо попита Бъкингам.

— Не е достатъчно Хенри просто да си смени стаите! Какво знаят хората от страната за връщането му към нормално здраве освен малцината, които го видяха да пристига тук? Не, той трябва да се покаже. В Лондон, разбира се, но и в цялата страна. Те трябва да видят краля и неговите благородници, да разберат, че Йорк вече няма власт, че истинският Пазител и Защитник на кралството отново е крал Хенри от Ланкастър.

Тъкмо Бъкингам да отвърне и граф Пърси заговори първи. Гласът на стареца беше като пронизително просвирване, звук, който накара кожата на Маргарет да настръхне.

— Крал Хенри разполага с главите на благородническите родове, за да му дават съвети, като се събуди, Ваше Височество. Най-добре е да оставим за тогава да се решават начинът и подробностите по завръщането му в обществения живот. Не бива да се боите за съпруга си. Негово Височество е заобиколен отвсякъде с верни англичани, които недолюбват Йорк или пък онзи Невил, Солсбъри. Ще минем по пътя, който е нужно да минем. И ще отсечем от корен лошите издънки, щом трябва.