Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Той свали най-коравата кожа от облеклото си, поизглади я с длан и я пъхна в процепа под вратата, като остави само крайчеца й откъм своята страна. После избута леко ключа през ключалката и той тупна глухо на земята отвън. Когато издърпа кожата обратно, ключът лежеше точно в средата й. Вратата се отключи безшумно. Миг по-късно те вече бяха отвън и се взираха напрегнато в тъмното.
— Да бягаме! Бързо да се махаме оттук! — рече Снарби, но Джейсън го стисна за гърлото и го дръпна назад.
— Никой ли няма капчица разум на тая планета?! Как ще стигнем до Апсала без храна и вода? А дори и да намерим, как ще носим толкова голямо количество? Ако искаш да останеш жив, изпълнявай каквото ти кажа. Най-напред ще заключа тая врата, за да не би някой да се измъкне случайно и да провали бягството ни. После ще си намерим транспорт и ще си тръгнем оттук, както подобава. Съгласен ли си?
В отговор се чу само глухо мучене — Джейсън разхлаби пръстите си и пусна малко въздух в дробовете на мъжа. Мученето трябва да означаваше съгласие, защото той заприпка след Джейсън по тъмните пътеки между постройките.
Не представляваше особена трудност да се измъкнат от заградения район на рафинерията, тъй като малцината пазачи внимаваха повече някой да не влезе отвън. Също тъй лесно се приближиха откъм задната страна до оградената с кожени стени работна площадка и се прокраднаха вътре през мястото, където Джейсън предварително бе срязал кожите и после ги бе пришил с тънък конец.
— Седни тук и не пипай нищо, иначе ще бъдеш прокълнат за цял живот — изкомандва той треперещия Снарби.
После се запромъква към входа отпред, стиснал чук в ръка. Със задоволство видя, че пазачът, един от тримата синове на Едипон, се е облегнал на един кол и дреме. Джейсън леко повдигна единия край на шлема му и го дрънна веднъж с чука: стражът заспа още по-дълбоко.
— Сега можем да се заловим за работа — каза той на Снарби, като се върна при него.
Щракна с механичната запалка и поднесе пламъка към фитила на един фенер.
— Какво правиш? — запита ужасено Снарби. — Те ще ни видят… ще ни убият… избягали роби…
— Дръж се за мен, Снарби, и далеч ще стигнеш! Оттук стражите не могат да видят светлината. Проверил съм го и тъкмо по тази причина избрах това място. А сега, преди да тръгнем, трябва да свършим една работа. Ще построим каро.
Не им се наложи да започват от нулата, но думите на Джейсън съвсем не бяха пресилени. Най-скоро префасонираният и най-мощен двигател още стоеше на стенда — един факт, който оправдаваше нощните рискове. Сред боклуците наоколо се валяха колела от каро — прикрепиха с болтове две от тях към машината, докато беше още на стенда. Когато поставиха и трето колело, стендът заприлича на триколесна подвижна платформа, задвижвана от парен двигател. А той точно това и представляваше, защото Джейсън от самото начало го беше замислил така. Подпорните крачета бяха свалени също тъй лесно, както прикрепиха колелата. Не случайно опитът за бягство бе заемал приоритетно място във всичките му планове.
Снарби домъкна каменните стомни с масло, вода и гориво, а Джейсън напълни резервоарите. Запали огън под котлето и натовари малките запаси крено, които бе успял да отдели от дажбите. Всичко това отне време; скоро щеше да се зазори, а те трябваше да са тръгнали преди това и Джейсън нямаше за кога повече да отлага решението си.
Не можеше да остави Иджале тук, а ако отидеше да я вземе, нямаше как да откаже и на Мика. Все пак този човек му бе спасил живота, въпреки всичките си идиотщини оттогава насам, заради които Джейсън доста си изпати. Вярваше, че съществува морален дълг, когато ти спасят живота, но вече започваше да се пита докъде се простира този дълг. Отговори си, че в случая с Мика дългът силно е намалял, ако не е вече надплатен. Но може би още един последен път…
— Наглеждай двигателя — поръча на Снарби. — Аз ще се върна колкото може по-скоро.
— Какво искаш от мен? Да остана сам с тая дяволска машина? Не мога! Тя ще ме изгори и погълне!
— Дръж се като голям човек, Снарби, нищо че умът ти е бебешки. Тази бракма е изработена от хора, а след това ремонтирана и подобрена от мен. Дяволите нямат пръст в нея. Гори петрол, за да произвежда пара, която минава през тази тръба, бута този прът, а той задвижва колелата и ни подкарва. От мен толкова за теорията на парната машина. Но ето нещо, което може би ще разбереш по-добре: аз и само аз мога да те измъкна жив и здрав оттук. Ето защо ще седиш тук и ще правиш каквото ти казвам, иначе ще ти строша кратуната. Ясно ли е?