Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
ПЕРИКЪЛ
О, сребролика, о, Диано дивна,
ще те послушам!… Хеликане!
ХЕЛИКАН
Да?
ПЕРИКЪЛ
Възнамерявах да се върна в Тарс,
за да накажа подлия Клеон,
но друго е по-спешно: към Ефес
платната обърни, със вятър пълни!
Причината ще чуеш подир малко…
Към Лизимах.
Ще разрешиш ли да си отпочинем
в града и срещу злато да получим
запасите, които ще са нужни
за пътя ни?
ЛИЗИМАХ
От все сърце, царю,
но на брега аз нещо ще ти искам.
ПЕРИКЪЛ
И ще го имаш, даже ако бъде
ръката на детето ми… защото
си бил добър към него май.
ЛИЗИМАХ
Царю,
да ти помогна ли?
ПЕРИКЪЛ
Ела, Марина!
Излизат.
Втора сцена
Ефес. Храмът на Диана.
Таиса и няколко млади Жрици стоят пред олтара. Освен тях тук са Церимон и Граждани на Ефес.
Влиза Гауер.
ГАУЕР
Сега часовникът ни вече
почти до края си изтече,
а времето е нещо строго
и затова ви моля много
сами да си въобразите
забавите и веселбите,
с които, без да жали средства,
добрият Лизимах приветства
високия си гост. И ето,
той с тях спечелва му сърцето
и толкоз мил Периклу става,
че дъщеря си той му дава,
но при условие, че брака
ще трябва малко да почака,
додето в храма на Диана
той свойта жертва обещана
не принесе. И тъй отново
в морето, този път готово
да му помага, плава царя.
И корабът, щастлив, разтваря
платна, от вятъра издути,
и в кратки дни — за нас минути —
в Ефес са вече цар и свита
и разказът на вас разчита,
щом встъпят в неговия храм,
и ние с тях да бъдем там.
Излиза.
Трета сцена
Пак там.
Влизат Перикъл, Лизимах, Хеликан и Марина.
ПЕРИКЪЛ
Хвала, Диано! Аз, Перикъл Тирски,
явявам се по твоята повеля.
От смърт заплашен, своя град напуснах
и в Пентаполис за съпруга взех
прекрасната Таиса. Тя почина
при раждане в морето, но дари ме
със дъщеря, която назовах
Марина и която, о, богиньо,
е още в твойта сребърна одежда.
Във Тарс я бях оставил на Клеон,
да я отгледа, но когато тя
порасла, той решил да я убие
и само нейната добра звезда
я е довела жива в Митилин.
Когато аз след време хвърлих котва
край този град, случайно тя качи се
на кораба и с бистрата си памет
успя да ми докаже, че е плът
от мойта плът…
ТАИСА
Лицето му! Гласът му!…
О, ти си!… Ти си!… Царствени Перикле!…
Припада.
ПЕРИКЪЛ
Какво туй значи? Жрицата припадна!
Умира! Помогнете й!
ЦЕРИМОН
Царю,
ако си казал правда пред Диана,
таз жрица е жена ти.
ПЕРИКЪЛ
Невъзможно,
дълбокоуважаеми! Жена си
аз хвърлих във морето с тез ръце!
ЦЕРИМОН
Край този бряг, уверен съм.
ПЕРИКЪЛ
Край него.
ЦЕРИМОН
Сам виж я!… Не, припаднала е само
от много радост… Бурното море
изхвърли в ранно утро на брега ни
един ковчег, във който тя лежеше,
покрита с драгоценности. Възвърнах
бездушното й тяло към живота
и настаних спасената във този
Дианин храм.
ПЕРИКЪЛ
Ще можем ли да видим
това, което си намерил с нея?
ЦЕРИМОН
Ще бъде то донесено в дома ми,