Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
На твойте заповеди, господарю!
ПЕРИКЪЛ
Ти мой съветник си, обикновено
и трезв, и прозорлив — кажи как мислиш:
коя е таз девойка? Коя може
да бъде тя, изтръгнала от мене
тоз сладък плач?
ХЕЛИКАН
Не знам, но Лизимах,
управител на Митилин, е тука
и той говори с много топли думи
за нея, господарю.
ЛИЗИМАХ
Тя не казва
кои са й родители и плаче,
щом стане реч за тях.
ПЕРИКЪЛ
О, Хеликане,
бъди добър, плесни ме през лицето,
със нож мушни ме, причини ми болка,
за да не би това море от радост,
нахлуло във телесната ми суша,
стените й да скъса и удави
живота ми във щастие!… Ела
ти, даваща живот на оня, който
е дал живот на теб, ти, морско чедо,
погребано на суша и отново
възкръснало в морето! Хеликане,
коленичи и прослави небето
с гръмовен глас: това е тя, Марина!…
Как беше името на твойта майка?
И него ми кажи — макар че всички
съмнения приспани са, аз още
жадувам доказателства!
МАРИНА
Царю,
кажи ми кой си ти преди това!
ПЕРИКЪЛ
Перикъл Тирски, ето кой съм аз.
Сега кажи ми името на мойта
погребана в талазите царица,
тъй както бе до сетна точка, точна
във всичко друго, казано от теб,
наследнице на царство, нов живот
за стария Перикъл!
МАРИНА (коленичи)
Значи стига,
за да ми кажеш „дъще“, да ти кажа,
че тя се е наричала Таиса?
Това е името на мойта майка,
завършила живота си, когато
аз почвала съм своя!
ПЕРИКЪЛ
Дъще моя!
Бъди благословена! Не, стани!
Това е мойто чедо, Хеликане!
Кажи да ми извадят нови дрехи!
Тя жива е! Не е умряла в Тарс,
тъй както злобният Клеон е искал!
Подробно щом сама ти го разкаже,
о, ти на колене ще я признаеш
за своя господарка! Този кой е?
ХЕЛИКАН
Управителят на града, царю.
Узнал за меланхолната ти болест,
дойде той от брега, за да те види.
ПЕРИКЪЛ
Прегръщам те, управителю!… Дайте
одеждите ми царски! В този вид
вселявам ужас. Небеса сияйни,
благословете чедото ми!…
Музика.
Чуйте!
Каква е тази музика? Марина,
кажи на тоз съветник, който още
съмнява се, кажи му, докажи му,
че моя дъщеря си!… Но каква е
таз музика?
ХЕЛИКАН
Царю, не чувам нищо.
ПЕРИКЪЛ
Не е възможно! Как, нима не чуваш
как пеят сферите43? Марина, чуй!
ЛИЗИМАХ
Недейте спори с него!
ПЕРИКЪЛ
Дивни звуци!
Не ги ли чуваш?
ЛИЗИМАХ
Чувам ги, царю.
ПЕРИКЪЛ
Небесна музика! Със нежна сила
слуха ми тя пленява… Тежка дрямка
притваря клепките ми… Бих желал
да си почина малко…
Заспива.
ЛИЗИМАХ
Сложете му възглавница!… Така…
Сега да го оставим. Драги гости,
ако се сбъднат моите надежди,
с добро ще ви запомня.
Появява се — като видение — Диана.
ДИАНА
В далечния Ефес е моят храм.
Лети към него с дарове богати
и разкажи на жриците ми там
за гибелта, постигнала жена ти;
за свойте и на твоето дете
безкрайни патила кажи им също,
та с тъжен вопъл да извикат те
Дианиното име всемогъщо.
Туй сториш ли, очаква те добро,
кълна се във лъка си от сребро!…
Стани и разгласи тоз сън на всички!
Излиза.
43
„… как пеят сферите…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.