Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
като измислица ще я презреш,
недоизслушал я.
ПЕРИКЪЛ
Разказвай! Почвай!
Лъжа от теб не може да излъхне —
ти скромна си като самата Честност
и всичко в тебе сякаш е дворец
за царствената Правда. Ще ти вярвам
и ще накарам всичките си чувства
доверие да ти гласуват пълно
дори в невероятното; защото
напомняш ми ти много за една,
която любех. Кой е твоят род?
Не спомена ли — след като те блъснах,
когато те видях за първи път —
че си от знатен корен?
МАРИНА
Споменах.
ПЕРИКЪЛ
Разкрий ми потеклото си! Ти каза,
че си видяла мъки и обиди
и че теглата ти не ще отстъпят
на моите, речем ли да ги теглим.
МАРИНА
Подобно нещо казах и със него
съм казала не повече от туй,
което вероятно е.
ПЕРИКЪЛ
Да чуем!
Ако при точна сметка твойта мъка
достигне само хилядна от мойта,
то ти си мъж, а моето държане —
момичешко. Но ти приличаш, мила,
на мраморно Търпение, което,
усмихнато към царски гроб, надвива
най-тежката беда. От чий си род?
Кога си се откъснала от него?
И как наричат те, девойко сладка?
Разказвай, умолявам те! Ела,
седни до мен!
МАРИНА
Наричат ме Марина…
ПЕРИКЪЛ
Не, туй е гавра! Някой гневен бог
те е изпратил, за да ме направиш
посмешище за всички!
МАРИНА
Господарю,
търпи или ще млъкна!
ПЕРИКЪЛ
Ще търпя,
но ти не знаеш как ме развълнува
това, че носиш името „Марина“!
МАРИНА
Нарекъл ме е тъй човек, дарен
с известна власт. Баща ми беше цар.
ПЕРИКЪЛ
Какво говориш? Царска дъщеря?
Наречена Марина?
МАРИНА
Господарю,
ти каза, че на всичко ще ми вярваш,
но аз ще млъкна, за да не смущавам
покоя ти.
ПЕРИКЪЛ
Не, не, кажи: какво си?
От плът и кръв ли си? Не си ли фея?
Пулс бие ли във теб? Отговори ми!
Къде си се родила? И защо си
наречена Марина?
МАРИНА
Господарю,
Марина съм наречена, защото
родена съм в морето.
ПЕРИКЪЛ
Как? В морето?
А майка ти коя е?
МАРИНА
Мойта майка
била е също дъщеря на цар.
При мойто раждане е тя умряла,
тъй както Лихорида, мойта дойка,
през плач ми е разказвала.
ПЕРИКЪЛ
Мълчи!
Това е най-лъжливото от всички
примамливи видения, с които
подигравачът Сън се е надсмивал
на тъжните глупци!… Не е възможно!…
Та тя е в гроба!… Казвай: где си расла?
Разправяй! Ще те слушам чак докрай,
без дума да продумам!
МАРИНА
Не, царю!
Ти смееш се със мене. Най-добре е
да спра, повярвай ми!
ПЕРИКЪЛ
Ще ти повярвам
на всяка сричка! Обясни ми, казвай:
как тук дошла си? Кой те е отгледал?
МАРИНА
Баща ми, царят, ме оставил в Тарс,
ала Клеон и злата му съпруга,
решили тайно да ме умъртвят,
подсториха убиец. Но когато
той вече меч измъкнал бе, внезапно
се появи една пиратска шайка,
от него отърва ме и докара
тук, в Митилин… Царю, какво ти става?
Добри царю, ти плачеш? Може би
ме смяташ за измамница? Не, не!
Кълна ти се, че аз съм дъщеря
на цар Перикла, ако цар Перикъл
е цар и жив!
ПЕРИКЪЛ
Къде си, Хеликане?
ХЕЛИКАН