Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
от пътя престояли са.
ЛИЗИМАХ
Услуга
тъй дребна, че откажа ли я, Зевс,
почтени господине, ще ни прати
на всеки лист гъсеница и с глад
ще умори страната ни. Но нека
узная по-подробно за бедата
на царя ви!
ХЕЛИКАН
Добре тогава, слушай!…
Но трябва да прекъсна.
Влиза отново Сановникът, водещ Марина и още една Девойка.
ЛИЗИМАХ
О, това е
момата, за която стана дума.
Привет, красавице… Не е ли мила?
ХЕЛИКАН
Прекрасна е!
ЛИЗИМАХ
Да, прав си! Ако беше
от знатен род, със радост бих я взел
и смятал себе си за пръв щастливец!
Към Марина.
Девойко мила, можеш да очакваш
безкрайна щедрост: цар ще се подложи
на твоето лечителско изкуство.
Изтръгнеш ли от немите му устни
един-единствен отговор, то знай,
целебното ти средство ще получи
каквато ще награда.
МАРИНА
Господарю,
ще сторя всичко, за да излекувам
болника ви, но трябва той да бъде
оставен насаме със мен и мойта
приятелка.
ЛИЗИМАХ
Да идем настрани
и нека й помагат боговете!
Оттеглят се. Марина пее.
Не ти ли даде знак поне, че слуша?
МАРИНА
Не, никакъв. Дори не ме погледна.
ЛИЗИМАХ
Внимавайте! Говори му!
МАРИНА
Царю,
изслушай ме!
ПЕРИКЪЛ
Хм, ха!
Отблъсва я.
МАРИНА
Със теб говори
една девица, ни веднъж до днеска
не мамила нарочно ничий поглед,
а гледана отвред като комета
със удивление; една, чиито
страдания, възможно е, царю,
да се окажат на везните равни
със твоите. Капризната Фортуна
ми бе враждебна, но предци аз имам,
които са се мерили по сила
с могъщи властелини. Лоша участ
отскубна ме от знатния ми род
и ме предаде в робство на тоз свят
и сляпата случайност…
Настрани.
Аз отдавна
бих млъкнала, но нещо — чувствам — кара
ланитите ми да пламтят и шепне
в ушите ми: „Упорствай! Говори му!“
ПЕРИКЪЛ
„Фортуна“… „знатен род“… „наравно с мойте“…
Как беше? Как го каза?
МАРИНА
Господарю,
аз казах, че да знаеше рода ми,
не би бил груб към мен.
ПЕРИКЪЛ
И аз тъй чувствам…
Почакай!… Погледни ме!… Нещо в теб
ми спомня за… Кажи, отде си родом?
От тези ли земи?
МАРИНА
От ни една
земя на туй кълбо, макар да съм
родена смъртна и такваз, каквато
изглеждам ти.
ПЕРИКЪЛ
Препълнен съм от скръб и ще прелея
в ридания и плач! На таз девойка
приличаше жена ми и навярно
би станала такава дъщеря ми.
Да, същото широко, светло чело
на моята царица! В ръста — съща!
И същата тръстикова снага!
Очите — като нейните: брилянти
във гъста филиграна! Като нея —
Юнона42 във походката! А има
и умната й реч, която храни
тъй сладко вечно гладния ни слух,
че той, нахранен, огладнява двойно!…
Къде живееш?
МАРИНА
Гдето чужденка съм.
Оттук, царю, се вижда моят дом.
ПЕРИКЪЛ
А где са те възпитали и где си
добила тези дарове, които
са станали по-ценни от това,
че ти ги притежаваш?
МАРИНА
Ако трябва
да ти разкажа свойта повест, вярвай,
42
Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.