66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
На Магнъс му хрумна, че човек, който е изневерявал и на жена си, и на любовницата си, но продължават да го смята за честен, трябва да е бил много харизматичен.
Това бе странното с жертвите на убийство: не можеш да се срещнеш с тях, естествено, но ги опознаваш все по-добре с течение на разследването. Колкото повече Магнъс научаваше за Оскар, толкова по-интересен му ставаше. Беше ли той наистина злият банкер, за какъвто го представяше пресата?
Независимо какъв човек е бил, не е заслужавал да умре.
Вигдис си записваше всичко.
— Знаеш ли името на тази жена?
— Не. Той не ми го каза.
— Да е била рускиня? — попита Вигдис.
— Не. Англичанка, адвокатка май.
— Ясно. А първата? Флиртът за една нощ?
— Курвето ли? О, тя си беше исландка. Работеше за „Одинсбанки“ в Лондон. Но сега е в Рейкявик.
— А знаеш ли как се казва? — попита Магнъс.
— Да, Харпа. Харпа Ейнарсдотир.
Фрики стоеше на един от терминалите на летище Кефлавик и гледаше екрана с надпис „Пристигащи“, пристъпвайки нетърпеливо от крак на крак. Къде се бави тя, по дяволите!? Самолетът от Варшава кацна преди двайсет минути. Това е предостатъчно да си вземе багажа и да мине през митницата, нали? Фрики никога не бе летял. Всъщност, това бе първото му стъпване на летище и нямаше никаква представа какво точно се случва от другата страна на двукрилата врата. Може би митничарите са я задържали? О, боже! Може би имиграционните не са я пуснали в страната!
Тази мисъл му бе непоносима. Загриза нокътя на палеца си. Къде се бави, по дяволите!?
Фрики се побърка от радост, когато Магда му написа във Фейсбук, че е успяла да намери евтин самолетен билет и ще дойде да го види. Познаваха се от един хотел, където тя работеше като камериерка, а той — като готвач. Фрики се бе депресирал, когато останаха без работа, защото, за разлика от него, тя трябваше да се върне в Полша. Това се случи в началото на януари, точно след Нова година. Оттогава насам успяваха да поддържат връзката си чрез чудесата на Скайп и Фейсбук. Тя бе малко по-голяма и много по-разумна от него. Когато беше с нея, той се променяше: ставаше по-спокоен, повесел, по-добър.
И след няколко минути щеше да я види, ако имиграционните не са я задържали.
От друга страна, Фрики бе неспокоен. Откакто изгуби работата си, той му отпусна края и Магда веднага щеше да усети това. Той си беше диване и все се забъркваше в какви ли не неприятности. Но въпреки това преди години се записа на курс за готвачи. Оказа се, че е роден за това. Нещо повече, готвенето го успокояваше, изсмукваше енергията, която иначе отиваше за пиянство и сбивания. Фрики бе много горд, че го взеха на работа в „Хотел 101“ — най-оборотният в Рейкявик. Там му беше добре. Той бе хубавеляк и без проблеми си намираше момичета, но съзнаваше, че именно новооткритото му професионално самочувствие привлече Магда.
Като неизбежен резултат от кризата, едно от най-популярните места в Рейкявик остана почти без клиенти. Фрики знаеше, че с Магда не са останали без работа по своя вина.
Оттогава насам животът му стана труден. Той живееше при майка си — чистачка на офиси, в Брейдхолт, бедно предградие на столицата. Ежедневието му стана болезнено скучно. Отново започна да взима наркотици и да краде. И всичко това, защото един ден лаптопът му ненадейно изгоря. С него изгоря и връзката му с Магда. Колкото и да опитваше, Фрики не успя да поправи компютъра.
Затова открадна един лаптоп, който някакъв идиот бе оставил на седалката в колата си.
След това нежеланият спомен от онази ужасна януарска нощ нахлу неканен в главата му.
За пореден път.
Със сигурност не биваше да споделя това с Магда. Тя няма да може да го разбере.
— Фрики!
Той се огледа и я видя. Къде беше блял досега!?
— О, Фрики! — тя се забърза към него, целуна го и го прегърна силно.
Всички мисли за януарската нощ се стопиха.
Магнъс мина покрай двама младежи, които се прегръщаха в халето „Пристигащи“, и се огледа за някой, който може да е сержант Пайпър. Нямаше представа как изглежда тя и не носеше табела с името й. Но бе сигурен, че може да разпознае едно ченге, било то британско.
Телефонът му иззвъня. Братовчедка му Сиба.
— Обадих се на чичо Ингвар. Открих коя е била другата жена.
Магнъс пое дълбоко въздух.
— Кажи — но все още не бе сигурен, че иска да знае.
— Унур. Унур Агустсдотир. Както подозирах, била е приятелка на Маргрет от училище. Учили заедно педагогика в Рейкявик, а после и двете си намерили работа тук.