Зад маската на дявола

- Трябва да вървя - Климент се обърна към вратата.

- Разбира се, разбира се - не спираше да се усмихва Кладий. - Искам само да те помоля: дали не можеш да ме уредиш с малко жито от складовете на двореца?

- Жито ли? - писарят не разбра за какво става въпрос.

- Жито, да жито. Напоследък е поскъпнало безбожно. Само това от двореца е на по-ниски цени. Появява се понякога на пазара, контрабандно, разбира се, но докато се усетя, и то вече е свършило. Няколко чувала ще ми свършат чудесна работа.

- Контрабандно жито от двореца? В какво искаш да ме забъркаш, Кладий? Аз съм писар, не прекупвач!

- Нищо, нищо! Ти само попитай, аз ще уредя останалото - не се предаваше собственикът.

Нежелаещ да влиза в спорове, писарят обеща да провери какво може да направи, което предизвика поредица от поклони у Кладий и уверения за още пищни закуски, обеди и вечери.

„Както е тръгнал, ще вземе да боядиса и тавана в стаята ми“, засмя се наум Климент и излезе на улицата.

Доброто му настроение бързо се развали. Щом помисли за „Агнеца“ и неговите обитатели, сърцето му се изпълни с гняв, бледото му лице почервеня. Хората там бяха виновни поне за една смърт и Климент нямаше никакво намерение да им го спести. Ако бяха проговорили, ако му бяха казали къде да намери Керк, той щеше да е още жив.

Нито прекрасната утрин, нито многообразието на тълпата, нито песните на птичките успяха да разведрят настроението на писаря. Стигна до странноприемницата, блъсна силно вратата и решително влезе вътре.

Гледката, която завари, го накара да се закове намясто. Масите и пейките бяха избутани в ъглите. На пода, коленичили с лица на изток, стояха няколко души. Всички те бяха голи до кръста, с кървави белези по гърбовете и сплетени кожени бичове в ръце. По подпухналите лица, които се обърнаха към него, Климент разбра, че мъжете не са спали цяла нощ.

Щом го видяха, те с мъка се изправиха на крака и със залитане седнаха на струпаните пейки. Заул, също гол до кръста и със засъхнала кръв по гърба, тръгна към писаря, коленичи пред него, сведе глава и хвана дясната му ръка.

- Прости ми, Клименте! - каза той. - Прости ми поне ти, след като брат Керк вече не може да го направи. Цяла нощ бичуваме телата си като изкупление за това, което направихме. Но успокоението не идва.

Климент рязко издърпа ръката си и отстъпи назад.

- Няма какво да ви прощавам! Ако ме бяхте послушали, сега един човек щеше да бъде жив. Вместо да ви прощавам, помогнете ми да спася от смърт останалите.

- Прости ни, писарю! - Заул тръгна като в транс към Климент. - Моля те, прости ни!

- Какво ви става бе, хора!? - Климент сграбчи голите рамене на славянина и го разтресе силно. - Кой съм аз, че да ви прощавам! Нека Христос ви прости! Той е милостив и ще чуе молбите ви. Вместо да стоите и да оплаквате грешките си, нека предотвратим други такива.

Сякаш отърсил се от вцепенението, Заул се изправи и седна срещу писаря.