Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Чуйте ме, Олег — тъжно каза Георгий Сергеевич. — По принцип не съм склонен да давам оценка на хората и да им чета морал. Не е в характера ми. Аз съм най-обикновен счетоводител и не знам какво точно значи охрана в частна фирма. Просто нямам представа дали това е хубаво или лошо. Децата ми вече пораснаха и аз разбирам само, че нищо не разбирам в живота, който настъпи сега. Не разбирам децата си, не разбирам думите, които употребяват при разговорите със своите приятели по телефона, не разбирам квартирантите на Ирочка — всички тия Шамиловци и Илясовци. Това е някакъв друг, извънземен живот, към който очевидно не мога да се приспособя. Но дори в този извънземен живот има неща, които запазват своя смисъл и стойност и аз искам да го знаете. Не бива да огорчавате Ира. Разбрахте ли ме, Олег? По-добре отсега си преценете дали ще съумеете да не я направите нещастна. И ако не сте сигурен в себе си, аз ще затворя вратата след вас и вие никога вече няма да дойдете при Ира.

Жестеров внимателно го погледна.

— Не ви разбирам — спокойно каза той. — За какво говорите? Защо непременно трябва да я правя нещастна? Да не ви се е оплакала от мен? Да не съм я оскърбил с нещо? Бъдете така добър да се изясните, Георгий Сергеевич.

— Не се гневете, млади момко, изслушайте ме спокойно. Не знам дали Ира ви е разказала историята на своя живот. Ако ви е разказала, би трябвало да сте наясно. Ако ли не — просто повярвайте на думите ми: тя живее много трудно. Дори представа си нямате колко трудно. Да, правилно сте забелязали, тя гладува. Спи по четири часа на денонощие, дори по-малко, пие гол чай без захар с черен хляб, намазан с отвратителен евтин маргарин. Тя е много болна, но очевидно не си дава сметка за това. Обърнахте внимание на лицето й, нали? Повярвайте, това не е от добро здраве. Облича се зле, защото пести всяка рубла. Но е гордо момиче и никога нищо не приема, макар че, Бог ми е свидетел, аз постоянно се мъча да я понахраня, да й дам нещо по-питателно и прясно. Не съм й никакъв, само един случаен, чужд човек. А когато бившата ми съпруга реши въпроса с размяната на жилищата, аз ще си отида. Сега обаче искам да ви предупредя: ако забележа, докато съм тук, че Ира страда заради вас, ще взема сериозни мерки.

— Интересно какви? — насмешливо попита Жестеров.

Този мъж му харесваше. С разговора, който поведе, му даваше възможност да получи част от необходимата информация, трябваше само незабелязано да го насочи към другия квартирант, сиреч към „казанците“.

— А знаете ли кой още живее в този апартамент? — отговори на въпроса с въпрос Георгий Сергеевич.

— Нямам представа. Кой?

— Едни абсолютно криминални типове. Навярно Ирочка не знае това, защото почти не се свърта у дома, но аз виждам и чувам много неща, особено вечер, когато тя е на работа в „Глория“. До този момент обаче нашата млада хазайка е неприкосновена личност за тях, защото никога не им е давала повод да си мислят нещо лошо за нея. С една дума, разбирате какво искам да кажа. И те са хора, и те имат сърце, и колкото и странно да изглежда, съзнават кое е хубаво и кое — лошо. Ето защо, ако вие направите Ира нещастна, ще се наложи да си имате работа не с мен, а с тях. Какво съм аз? Един застаряващ и не особено здрав самотник, нищо и никакъв счетоводител, няма защо да се боите от мен. Но всичките тези типове като разните му там Шамил, Тофик, Рафик и Иляс са същински зверове, уверявам ви. И ще ви прегризат гърлото заради своята хазайка.