Незаключената врата

— Зависи от обстановката. Отначало трябва да погледна спалнята и банята, а после ще реша.

Ама че работа! Сякаш е дошла тук не да прави любов, а ремонт. И сякаш е старшият майстор тук, който ще решава какво и в каква последователност трябва да става.

— Слушай, ти винаги ли си такава?… — Виктор се запъна в търсене на подходящ епитет.

Юля, която вече бе станала от дивана, вдигна към него недоумяващи очи.

— Каква?

— Делова. Сякаш си дошла на работа, а не да се забавляваш.

Лека усмивка отново се плъзна по нейните ясно очертани устни, но така и не се разля по лицето й като сияние на радост или поне на смях.

— Човек трябва да се отнася към всичко сериозно, като към работа. Дори към забавленията. Тогава всичко ще бъде както трябва.

— А как трябва? — глупаво попита Виктор и запали лампата в спалнята.

— Да речем, така.

Юля неочаквано се притисна до него с цялото си тяло, нейните малки горещи длани буквално опариха бедрата му през тънкия плат на летните панталони. Всичко по-нататък ставаше бурно и безгрижно, ту на пода, ту на леглото. Момичето се оказа много темпераментно и мълчаливо, не настояваше Виктор да говори някакви празни думи, самата тя не произнесе нито звук, дори не стенеше. Само протяжно и силно закрещя накрая. После лениво го млясна по рамото, обърна му гръб и дълбоко заспа.

Виктор още дълго се въртя, бори се с желанието да събуди Юля и отново да я притисне до себе си, но кой знае защо, не посмя. Тъкмо когато дрямката започна да сковава с мека паяжина възбудения му мозък, той изпита странното чувство, че са го използвали. Да, да, използвали са го именно така, както самият той бе използвал много момичета. Тази мургава малка студентка не искаше нищо да знае за него, не зададе нито един въпрос, а за снимките попита просто от учтивост, за да му достави удоволствие, но той видя с какво облекчение тя си пое дъх, когато разбра, че той няма снимки. Той й е абсолютно безинтересен като личност. Бил й е нужен като мъж, с когото може да прекара вечерта, щом няма друго занимание. И когото може да употреби като сексуален автомат.

Виктор поспа три или четири часа и се събуди. Юля кротко спеше до него, лежеше в същата поза, в която бе заспала. Юнското небе вече беше съвсем светло, макар да бе едва четири и половина. Отново го завладя смесената с недоумение обида: бяха го използвали като бездушна, безсловесна вещ. Но още в следващия миг го споходи друга мисъл. Момиче, което не задава въпроси. Момиче, с което не е нужно да разговаряш за разни умни неща и да се правиш на начетен и образован. Момиче, което не се интересува от работата ти, от приятелите ти, от миналото ти. Момиче, което е готово на близост и при това не се стреми да те представи на родителите си в качеството на годеник. Момиче, което само като го погледнеш, всичко у теб сладко замира и мислите ти поемат в съвършено определена посока. Може би именно това му е нужно сега? Поне като начало. Нека тази Юля стане първата тухличка в неговия нов живот, а после в новото му „минало“.