Годината на Кобрата [bg]

Хефат: двукрака кобра

Макар паметта ми да отслабва, все още си спомням колко студено беше, когато излязохме от онази покрита в червени скали, пърлена от слънцето долина с редки храсти и почти никаква сянка. Промъквахме се сред безкрайни равнини дълга трева и полски цветя, брулени от вятъра. Тревата щеше да ни помогне да прикрием засадата, на места беше по-висока от човешки бой. Представях си ясно какъв е бил планът: Вечерните прилепи се впускат — ужасяващи в цветовете на войната и полепнали в перушина, пронизват с копия, посичат крайници и чупят скалпове с извити мечове и боздугани и, разбира се, става дума за нападение над мъже, отслабени от отрова.

Отдалечих се от колоната с празен поглед: някъде сред зеленината зад нас Мерире водеше своята колона Вечерни прилепи, скрити и бързи като леопарди на лов. Щяха да изчакат до смрачаване или зазоряване, за да планират това диво, кърваво нападение. Тук колесниците нямаше да помогнат — високата трева криеше какви ли не препятствия. Загледах оазиса пред нас, който наемникът бе посочил по-рано — синкавозелените палмови дървета се извисяваха над тревата. Обърнах се и огледах нашата колона, наредих на хората да побързат и да се разположат в оазиса веднага. Отново наредихме каруците и колесниците като предпазен обръч. За щастие дърветата по границите на оазиса също ни послужиха. Наредих оръжията да бъдат разтоварени, колчаните — напълнени, а лъковете — натегнати и раздадени на хората. Разпалихме множество малки огньове.

— Какво има? — попита Джарка. — Защо си толкова разтревожен? Не виждам нищо нередно.

— Ние сме набелязаната жертва, Джарка — потупах го по рамото аз. — Мерире е начело на лова. Да се молим на Червеноокия Хор, унищожителя на бунтовниците и Хор на Лукавия крокодил, да ни спаси.

— За какво говориш? — сряза ме Джарка.

— Ние сме нарочени за жертвени агнета. Мерире и долната измет, която е събрал, ни следваха през цялото време. Сега ще му покажем как плячката може да стане ловец. Ние ще бъдем хрътките на Хор — посочих високите палмови дървета, — а тези тук могат да ни спасят.

Събрах наемниците около себе си. Спомних си, че някои от тях бяха свикнали да охраняват Долината на царете и бяха умели катерачи на стръмни скали. Отворих малкото си ковчеже, извадих два дебена и ги вдигнах високо.