Съдбовният кораб [bg]

— ’начи мислиш, че с право ми йе причинил т’ва? — ядосано настоя Клеф.

Алтея пое дъх. Вкорави сърцето и гласа си, за да отговори хладнокръвно.

— Мисля, че Лавой е първият помощник, а ти си юнгата. А аз съм вторият помощник. Правилно и грешно нямат място тук, Клеф. Следващият път бъди малко по-пъргав. И бъди достатъчно умен, че да не се пречкаш в краката на първия, ако не е в настроение.

— Той нико’а не йе в настроенье — намусено отбеляза Клеф. Алтея пусна забележката покрай ушите си. Всеки моряк имаше правото да се оплаква от първия помощник, но нямаше да позволи на Клеф да си мисли, че тя ще вземе нечия страна в това. Не беше станала свидетел на инцидента, но беше чула възмутения разказ на Янтар. Тя се беше намирала горе сред такелажа. По времето, когато слязла на палубата, Лавой си бил отишъл. Алтея се радваше, че не се е стигнало до схватка между първия помощник и корабния дърводелец. Въпреки всичко обаче, случката бе засилила неприязънта, която Янтар и Лавой изпитваха един към друг. Ударът на Лавой запратил Клеф във въздуха и то само защото въжето, което момчето навивало, не било толкова плоско, колкото помощникът смятал за необходимо. Лично за нея, Лавой беше груб и глупав. Клеф беше добросъвестно хлапе, чието усърдие се подкупваше с хвалби, а не с жестокост.

Стояха на кърмата и наблюдаваха килватера на кораба. В далечината, като зелени хълмчета се виждаха малки острови. Водата беше спокойна, но бе излязъл лек вечерен ветрец и Парагон се възползваше максимално от него. Напоследък корабът изглеждаше не само склонен, но и нетърпелив да ги понесе по-бързо към Пиратските острови. Беше преустановил всякакви приказки за змии, а също и отвлечените си разсъждения за това дали другите хора го възприемаха като личност, или той самият се възприемаше като такава. Алтея поклати глава, докато наблюдаваше как някакви чайки се спускат към плитък рибен пасаж. Беше доволна, че корабът бе спрял с философските си пристъпи. Янтар като че ли се наслаждаваше на тези дълги разговори, но Алтея изпитваше неудобство от тях. Сега Янтар се оплакваше, че Парагон изглежда необщителен и груб, но на нея ѝ изглеждаше по-здрав и съсредоточен върху настоящата задача. Не беше добре за един мъж или жив кораб да размишлява безкрайно върху природата си. Тя погледна отново към Клеф. Юнгата внимателно опипваше цепката на устата си с език. Погледът в сините му очи беше далечен. Тя леко го побутна.

— По-добре иди поспи, момче. Вахтата ти ще дойде отново достатъчно скоро.

— Си’урно — вяло се съгласи той. Погледна я с празен поглед, а после я фокусира. — Знам, че тря’а да го изтрая. Научих го, когат’ бях роб. Поняко’а просто тря’а да си траеш пред някого и да д’ржиш главата долу.

Алтея се усмихна безрадостно.

— Понякога ми се струва, че няма голяма разлика между това да си моряк и да си роб.

— Мо’е — агресивно се съгласи момчето. — Лека нощ, госпо’о — добави, преди да се обърне и да тръгне напред.