Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— В името на Светлината! — Утър стоеше до Туралиън и настръхна при тази гледка. — Демоните! Използват тъмната си магия срещу нас!

Той вдигна високо чука си и главата му проблесна сребърна като луната.

— Не отстъпвайте, войници! — извика той. — Свещената Светлина ви пази!

Блясъкът се разпръсна от чука и обля войниците със слънчева светлина и когато закачулените фигури вдигнаха ръце към тях, те само потрепнаха, но не паднаха. Тогава Утър се хвърли срещу тях, а стената от щитове се отвори колкото да направи път на него и останалите паладини, включително Гавинрейд, когото Фейол с радост бе приел в Ордена. Воините на Алианса отново избухнаха във възторг от изненадващите умения и сила на паладините. Туралиън бе раздвоен. Като паладин мястото му беше до тях, но като лейтенант той трябваше да остане тук и да ръководи хората си.

Сега паладините се бореха със закачулените фигури и никой не печелеше надмощие. Туралиън видя как един от странните врагове хваща ръката на Гавинрейд и я покрива с мрак. Но святото сияние на Гавинрейд проблесна още по-ярко и отблъсна мрака, принуждавайки нападателя си да се свие назад, за да избегне удара от чука на паладина. В същото време орките продължаваха да атакуват стената, на места успяваха да я пробият, но войниците бързо се престрояваха и запълваха пролуките.

После някакво движение привлече погледа на Туралиън и той видя няколко нови фигури да приближават, извисявайки се над орките. Огри! Масивните същества напредваха и размахваха огромни боздугани, наподобяващи изкоренени дървета. Мощните им удари разбиха цели участъци от стената, смазвайки войниците зад тях. Ордата се изля през пролуките и се пръсна сред войниците на Алианса.

— Смяна на тактиката! — провикна се Туралиън към най-близкия глашатай, който щеше да предаде заповедта му със сирената. — Отрядите с малки щитове! Да се изтеглят към хълмовете за прегрупиране!

Войникът кимна и наду рязко сирената веднъж и после пак. При сигнала командирите започнаха да крещят заповеди, събирайки хората си за отстъпление, без да спират да отблъскват орките. Ордата се опита да ги повали, но войниците на Алианса се бяха събрали плътно и посичаха всеки, който се опиташе да ги доближи. Всички отряди бяха свързали щитовете си, образувайки стена около себе си. Орките успяха да разгромят няколко отряда благодарение на числеността си. Те се нахвърляха срещу тях, докато накрая успяха да ги разпръснат, но повечето войници на Алианса се оттеглиха успешно.

Туралиън яздеше заедно с тях, водейки ги до подножието на хълмовете. Там те издигнаха нова стена от щитове, която се отваряше само за да пропусне новодошлите войници, които веднага заемаха място зад тях. Тези войници бързо се прегрупираха към стената и помагаха на следващите отстъпващи отряди да се присъединят към тях. Туралиън заповяда на стрелците да държат орките на разстояние от стената възможно най-дълго. Алианса нанасяше сериозни щети на орките, но корабите на Ордата продължаваха да прииждат, добавяйки нови сили в битката с всяка изминала минута.