Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Артемис му беше дал две неща: бележка, в която пишеше да провери информацията за заповед за обиск на пещерата му. Другото беше златен медальон, който трябваше да върне на Артемис след две години. Явно Артемис искаше да подсигури партньорството им по това време. Сламчо изучаваше медальона хиляди пъти, търсейки тайните му, докато постоянното му чоплене не износи златното покритие, за да разкрие компютърен диск отдолу. Очевидно, Артемис бе записал съобщение до себе си. Начин да върне спомените, които ПНЕ му отне.

Веднага, щом беше транспортиран в Затвора на Дълбините с максимална сигурност, Сламчо поиска да се обади на адвоката си. Когато насоченият му от държавата адвокат неохотно се появи, Сламчо го посъветва да провери данни за заповед за обиск, която беше довела до първоначалния му арест. Някак си, невероятно, данните бяха сгрешени. Според компютъра на ПНЕ, Юлиус Кореноплод бе претърсил пещерата му, преди да бъде издадена заповед. Заповедта нулира този и всички по-късни арести. Всичко, което оставаше, беше дълъг период от процеси и едно последно интервю с арестуващия офицер и Сламчо щеше да е свободно джудже.

Най-накрая денят дойде. Сламчо се возеше към Централното управление за срещата си с Юлиус Кореноплод. Феиният закон позволяваше на Кореноплод тридесет минути да изтръгне някакво признание от Сламчо. Всичко, което джуджето трябваше да направи, бе да си мълчи и до довечера щеше да яде волско къри в любимия си евтин ресторант за джуджета.

Сламчо затвори юмрука си около медальона. Нямаше съмнения в това кой дърпа конците тук. По някакъв начин Артемис бе хакнал компютъра на полицията и бе променил досието му. Калното създание го освобождаваше.

Един от надзирателите, слаб елф с атлантически хриле, си пое лигав дъх през врата и го изпусна през устата.

— Хей, Сламчо — изхриптя той. — Какво ще правиш, когато откажат обжалването ти? Ще се пречупиш ли като малко момиченце? Или ще го приемеш стоически, както трябва да го направи едно джудже?

Сламчо се усмихна, разкривайки непостижимо големия си брой зъби.

— Не се тревожи за мен, фишбой (fishboy — игра на думи). Ще изям някой от братовчедите ти тази вечер.

Обикновено само гледката на зъбите като надгробни камъни на Сламчо би накарала всеки умен коментар да замръзне, но надзирателят не беше свикнал затворниците да му отговарят.

— Дръж си голямата уста, джудже. Има много скали, които да изядеш обратно в Дълбините.

— В мечтите ти, фишбой — отвърна Сламчо, като се наслаждаваше на закачките след месеци на примирение.

Офицерът се изправи на крака.

— Вишбай. Името ми е Вишбай.

— Да, фишбой, точно това казах.

Вторият офицер, водна фея с крила като на прилеп, сгънати зад гърба му, се изкиска.