Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Зеленика го изгледа ядосано.

— Както каза, Кално създание. Нямам никакви ресурси.

Артемис разпери ръце във великодушен жест.

— Готов съм да приема думата ти. Ако можеш да ми гарантираш един метричен тон злато от вашия фонд за откупи, ще измисля план да победиш тази Опал Гномски.

Зеленика беше в дупка и го знаеше. Нямаше съмнение, че Артемис можеше да й даде предимство пред Опал, но я огорчаваше мисълта да плаща на някого, който преди беше приятел.

— А ако Гномски ни победи?

— Ако Гномски ни победи и вероятно убие и двама ни, тогава можеш да считаш дълга за нулиран и празен.

— Страхотно — изръмжа Зеленика. Може би почти си струваше.

Тя се отдалечи прозореца и започна да напада аптечката на кабината.

— Знаеш ли какво, Артемис. Ти си абсолютно същият, както когато се запознахме за първи път: алчно Кално създание, което не го е грижа за никой друг, освен за него самия. Наистина ли искаш да бъдеш такъв през целия си живот?

Лицето на Артемис остана пасивно, но отвътре чувствата му бяха като във вихър. Разбира се, че беше прав да иска заплащане. Би било глупаво да не го направи. Но дори само да поиска го накара да се чувства виновен. Беше заради тази идиотска новооткрита съвест. Майка му изглежда, че може да я активира, когато пожелае, и явно това феино създание можеше също. Трябваше по-добре да пази емоциите си.

Зеленика престана да удря аптечката.

— Е, господин консултант, какъв е първият ни ход?

Артемис не се поколеба.

— Само двама сме и то не много високи. Трябва ни подкрепление. Докато говорим, Бътлър пътува към имението Фоул. Може би вече е там.

Артемис включи мобилния си телефон и набра Бътлър. Записано съобщение го информира, че абонатът, с когото се опитва да се свърже, не е на разположение. Отказа да опита отново и вместо това набра имението Фоул. Записваща машина се включи след третото позвъняване. Очевидно, родителите му вече бяха тръгнали за спа центъра в Уестмийт.

— Бътлър — каза Артемис на записвачката. — Надявам се да си добре. Аз съм добре. Слушай много внимателно какво ще ти кажа и, повярвай ми, всяка дума е вярна… — Артемис успя да резюмира днешните събития. — Скоро ще пристигнем в имението. Предлагам да се запасим с най-важните неща и да продължим към безопасно място…

Зеленика го потупа по рамото.

— Трябва да се махаме оттук. Гномски не е глупачка. Няма да се изненадам, ако има резервен план, в случай че оцелеем.

Артемис покри слушалката с длан си.

— Съгласен съм. Това бих направил аз. Вероятно тази Гномски вече е на пътя.

Като по команда една от стените на кабината изсъска и се разтопи. Опал Гномски застана в дупката, следвана от Мърв и Глас Калкан. Близнаците бяха въоръжени с прозрачни пластмасови пистолети. Дулото на пистолета на Мърв леко пушеше като резултат от изстрела, с който стопи стената.