Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Влизайте вътре — изкрещя той без вече и следа спокойствие. — Тя ще се смачка.

Вишбай грабна Сламчо за яката.

— Какво направи, джудже?

Сламчо падна на колене и отвори капака в задната част на затворническия комбинезон. Събра крака под себе си, готов да се размърда.

— Слушай, Вишбай — каза той. — Ти си слабоумен, но не си лош, така че прави, каквото ти казва пилотът и влизай вътре.

Хрилете на Вишбай се метнаха слабо, търсейки въздух.

— Ще умреш, Челюстокопач.

Сламчо му намигна.

— Бил съм мъртъв и преди.

Сламчо не можеше повече да задържа газовете. Червата му се разтегнаха като балонено животно на магьосник. Той сгъна ръце пред гърдите си, насочи обвитата си глава към отслабналата плоча и освободи газовете.

Получената емисия разклати подводницата до самите й нитове, запращайки Сламчо като ракета през трюма. Той се тресна през плочата на кърмата, плесна се точно в центъра на линията на повредата, удряйки се право през нея. Скоростта му го запрати в океана може би половин секунда преди рязката смяна на налягането да наводни стаята на подводната совалка. Половин секунда по-късно задната част се смачка като топка използван станиол. Вишбай и партньорът му се бяха измъкнали в пилотската кабина точно навреме.

Сламчо скочи към повърхността, поток от пуснати газови мехурчета го избутваше със скорост от няколко възела. Дробовете му се хранеха с хванатия въздух в храносмилателния тракт, а светещата каска от плюнка на главата му изпрати корона от зеленикава светлина да осветява пътя му.

Разбира се, тръгнаха след него. Вишбай и партньорът му бяха амфибийни жители на Атлантида. Веднага след като отстраниха останките на задното отделение, надзирателите освободиха въздушния шлюз и загребаха след своя беглец. Но нямаха шанс; Сламчо беше зареден с газ, а те имаха само крила и плавници. Каквото и оборудване за преследване да имаха, то беше на дъното на океана, заедно със задното отделение, а резервните двигатели на пилотската кабина едва надбягваха рак.

Надзирателите от Атлантида можеха само да наблюдават как заложникът им стреля дюзи към повърхността и им се присмива с всяко балонче от задните си части.