Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Разбира се, че нямаше момче. Простете ми; умът е склонен да бълнува след падане от третия етаж.

Групата кимна като един. Кой можеше да вини великана, че е малко разтърсен?

— Подпирах се на парапета и се радвах на слънцето, когато парапетът поддаде. За мой късмет, успях да грабна матрака по пътя надолу.

Това обяснение беше посрещнато от масовия скептицизъм, който заслужаваше. Готвачът изказа на глас съмненията на групата.

— Успели сте да грабнете матрак?

Бътлър трябваше да мисли бързо, а това не е много лесно, когато цялата кръв в тялото ти е концентрирана в челото ти.

— Да. Беше на балкона. Почивах си на слънце.

Цялата работа с почиването на слънце беше крайно малко вероятна. Особено след като бяха по средата на зимата. Бътлър осъзна, че има само един начин да разсее тълпата. Беше краен, но трябваше да проработи.

Той бръкна в сакото си и извади малко тефтерче със спирала.

— Разбира се, възнамерявам да съдя хотела за нанесени щети. Само травмата ще струва няколко хиляди евро. Да не споменавам нараняванията. Предполагам, че мога да разчитам на вас, добри хора, за свидетели.

Готвачът пребледня, както и останалите. Да даваш показания срещу работодателя си е първата стъпка към безработицата.

— Аз… Не знам, сър — заекна той. — Всъщност, нищо не видях — той спря, за да помирише въздуха. — Мисля, че надушвам моята Павлова да изгаря. Десертът ще бъде съсипан.

Готвачът скокна през парчетата от натрошени керемиди и изчезна обратно в хотела. Останалият персонал го последва и след секунди Бътлър беше отново сам. Той се усмихна, въпреки че движението запрати болезнени тръпки по врата му. Заплахата за съдебен процес разпръскваше свидетели така, както го правеше всеки изстрел с куршум.