Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Вярно беше. Престъпната кариера на Сламчо не беше точно пълен успех. Бе хващан повече пъти, отколкото беше бягал. ПНЕ беше просто прекалено напреднала технологично, за да се избегне. Може би сега беше времето да мине на чисто, докато все още можеше.

Сламчо размърда оковите, които го задържаха за перила в зоната за задържане.

— Няма да ги нося още дълго.

Вишбай отвори уста да отговори и тогава млъкна. Плазмен екран светна в червено на стенно табло. Червеното означаваше спешно. Пристигаше важно съобщение. Вишбай закачи слушалка на ухото си и обърна екрана с гръб към Сламчо. Когато съобщението пристигна, лицето му загуби всякаква следа от лекомислие. След няколко секунди върна слушалките на командното табло.

— Изглежда, ще носиш тези вериги малко по-дълго, отколкото мислеше.

Устата на Сламчо се напрегна срещу стоманения намордник.

— Защо? Какво е станало?

Вишбай почеса долната част на хрилете на врата си.

— Не трябва да ти казвам това, затворник, но подполковник Кореноплод е бил убит.

Сламчо не би могъл да бъде по-шокиран, ако го бяха свързали с мрежата на подземния свят.

— Убит? Как?

— Експлозия — каза Вишбай. — Друг полицай е главният заподозрян. Капитан Бодлива Зеленика. Тя липсва, предполага се, че е мъртва на повърхността, но това не е потвърдено.

— Изобщо не съм изненадан — каза водната фея. — Жените са твърде темпераментни за полицейска работа. Не биха се справили и с проста транспортна работа като тази.

Сламчо беше в шок. Чувстваше се сякаш мозъкът му се откачил от пристана си и се въртеше в главата му. Зеленика е убила Юлиус? Как беше възможно? Трябва да има грешка. А сега Зеленика липсваше, вероятно беше мъртва. Как можеше да се случва всичко това?

— Както и да е, — каза Вишбай — трябва да обърнем и да се върнем в Атлантида. Очевидно, малкото ти изслушване е отложено за неопределено време, докато се изчисти цялата тази бъркотия.

Водната фея удари Сламчо игриво по бузата.

— Лош късмет, джудже. Може би ще оправят документацията след няколко години.

Сламчо едва усети плесника, защото думите още проникваха в мозъка му. Няколко години. Можеше ли да понесе няколко години в Дълбините? Душата му вече плачеше за тунелите. Имаше нужда да усети мека земя между пръстите си. Вътрешностите му изпитваха нужда от груба храна, за да се пречистят. И, разбира се, имаше шанс Зеленика все още да е жива и да се нуждае от помощ. Приятел. Нямаше друга опция, освен да избяга.

Юлиус мъртъв. Не можеше да е вярно.

Сламчо мислено прелисти списъка със способностите си да избере най-добрия способ, с който да избяга. Отдавна се беше лишил от магията си заради много нарушения на правила от феината Книга, но джуджета имаха изключителни дарове, предоставени им от еволюцията. Някои от тях бяха обща култура сред Народа, но джуджетата са пословично потайна раса, която смяташе, че оцеляването й зависи от скриването на тези таланти. Беше общоизвестно, че джуджетата копаят тунели, като поглъщат земя чрез откачащите им се челюсти и изхвърлят рециклирания въздух и пръст от другия край. Повечето феи знаеха, че джуджетата могат да пият от порите си и ако не пиеха нищо за дълго време, тези пори се превръщаха във вендузи. Малко от Народа знаеха, че слюнката на джуджетата светеше и се втвърдяваше, когато беше изплюта. А никой не знаеше, че този вторичен продукт беше метанопроизвеждаща бактерия, наречена Methanobrevibacter smithii, която предотвратяваше декомпресионна болест при гмуркачи в дълбоки води. Ако трябва да сме честни, джуджетата също не го знаеха; всичко, което знаеха, беше, че в редките случаи, когато се намират дълбоко под вода, завоите не им пречеха.