Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Артемис стоеше неподвижен, поемайки стотици невероятни факти. Веждите му бяха леко смръщени, сякаш информацията беше трудна за приемане. Накрая, когато мозъкът му организира приетата информация, той отвори очи.

— Много добре — каза той. — Не си спомням нищо от това, но ти вярвам. Приемам, че ние, хората, имаме съседи феи под повърхността на земята.

— Просто така?

Артемис изви устна.

— Не съвсем. Взех историята ти и я сравних с фактите, каквито ги знам аз. Единственият друг сценарий, който би обяснил всичко и включвайки странното ти появяване, е заплетена конспиративна теория, включваща руската мафия и брилянтен екип от пластични хирурзи. Едва ли е вероятно. Но вашата феина история пасва точно на нещо, за което не бихте могла да знаете, капитан Бодлива Зеленика.

— Което е?

— След предполагаемото изтриване на паметта ми открих огледални контактни лещи в собствените си очи и тези на Бътлър. Разследването разкри, че самият аз съм поръчал лещите, въпреки че нямам спомен да съм го правил. Подозирам, че съм ги поръчал, за да измамя вашата хипноза.

Зеленика кимна. Имаше смисъл. Феите имаха силата да хипнотизират хората, но очният контакт беше част от техниката, комбинирана с хипнотизиращ глас. Огледалните контактни лещи биха оставили обекта под пълен контрол, докато той се преструва, че е под хипноза.

— Единствената причина за това е, че съм оставил нещо. Нещо, което ще накара спомените ми за феите да се върнат. Но какво?