Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Тогава записът се превърна в развиваща се драма. Още играчи влязоха в обсега на микрофона на Артемис. Набедената фея, Опал, и телохранителите й се присъединиха към групата. Разменяха се заплахи и Артемис се опита да изговори пътя си навън. Не се получи. Ако Артемис имаше недостатък, то той беше, че се опитва да контролира всички, дори в кризисни ситуации. Феята, Опал, или която всъщност да беше, определено не обичаше да й запушват устата. Изглеждаше, че се смята за равна на Артемис, ако не и по-висша. Тя заповяда да накарат Артемис да млъкне по средата на изречението и заповедта й се изпълни незабавно. Бътлър изпита момент на ужас, докато феята не изясни, че Артемис не е мъртъв, а просто зашеметен.

Новата съюзница на Артемис също беше зашеметена, но не и преди да научи за драматичния план на феята. Нещо, свързано с Единадесетте чудеса и тролове.

— Не може да е истина — промърмори Бътлър и отби от магистралата в изхода за имението Фоул.

За обикновения минувач щеше да изглежда, че няколко от стаите на имението в края на пътя са заети, но Бътлър знаеше, че на тези крушки е сложен таймер и се сменяха на равни интервали. Имаше дори стерео система, свързана към всяка от стаите, която включваше записи на гласове в различните части на къщата. Всички мерки, за да се избегнат обикновени крадци. Никои от които, Бътлър знаеше, щеше да отблъсне професионален крадец.

Телохранителят отвори електрическите порти и подкара бързо по каменистата алея. Паркира колата директно пред вратата, без да си прави труда да я остави под подслона на двойния гараж. Извади кобур с пистолет от магнитна лента изпод шофьорската седалка. Беше възможно похитителите да са изпратили някого. И той можеше вече да е вътре в имението.

Веднага щом отвори вратата, Бътлър разбра, че нещо не е наред. Вторичното тридесетсекундно отброяване на алармата трябваше веднага да започне, но не го направи. Това беше, защото цялата кутия беше обвита в някакво блестящо пукащо вещество като стъклопласт. Бътлър го докосна внимателно. Веществото светеше и изглеждаше почти органично.

Бътлър прекоси антрето, придържайки се към стените. Погледна към тавана. Зелени светлини блещукаха в сенките. Поне охранителните камери все още работеха. Дори ако посетителите на имението си бяха отишли, можеше да ги види на охранителните записи.

Ботушът на телохранителя избърса нещо. Той погледна надолу. Голяма кристална купа лежеше на килима, останките от ягодов пудинг се спускаха на дъното й. До нея лежеше парче станиол, обвито в сос. Гладен похитител? Метър и половина по-надолу намери празна бутилка от шампанско „Мое“ и опустошен пилешки скелет. Колко точно нарушители имаше тук?