![Рубинения кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/9/rubineniya-krg-bg-download.jpg)
Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Той ми хвърли унила усмивка.
— Не. Виж тази форма. Не ти ли се струва позната? Наклоних глава, за да огледам по-внимателно златната маса пред нас. Струваше ми се безформена. Беше аморфна, леко овална и изглеждаше така, сякаш съвсем случайно бе придобила тези очертания. Обаче напрегнатият и съсредоточен поглед на Еди подсказваше обратното. След няколко минути на усилена концентрация чертите му се озариха от някакво прозрение. Той извади мобилния си телефон и набра нещо. Поради лошото покритие в парка бе нужно малко време, докато телефонът открие това, което Еди търсеше, но когато го намери, лицето му доби триумфиращо изражение.
— Ето, погледнете.
Двете с госпожа Теруилиджър се взряхме в екрана на телефона и видяхме карта на по-голям район около Палм Спрингс. Мигом разбрах какво имаше предвид Еди.
— Това е Салтън Сий! — ахнах аз. — Добра памет, Еди.
Салтън Сий беше солено езеро, близо до Палм Спрингс и застиналата златна локва пред нас имаше точно същата форма като този воден басейн.
Госпожа Теруилиджър поклати глава и тревожно изсумтя.
— Чудесно. Аз заминах от Палм Спрингс, за да те предупредя, а вместо това се забъркахме в магически „лов на боклук“ и след всички тези усилия сега излиза, че трябва да те върна пак там.
— Но защо? — попита Еди. — Нима Джил е била там през цялото време? И кой стои зад всичко това…
— Назад! — изкрещя госпожа Теруилиджър и вдигна ръце в защитен жест.
Дори Еди не беше достатъчно бърз, за да избяга от това, което тя бе видяла. Златната маса започна да трепери, сякаш внезапно изпълнена с енергия, от която трябваше да се освободи. Опитах се да направя защитна магия, но още докато устните ми започнаха да оформят думите, знаех, че няма да успея навреме да изрека заклинанието. Формата избухна в стотици малки златни остриета, които полетяха към нас… и изведнъж спряха. Сякаш се удариха в невидима бариера и паднаха на земята, без да ни причинят вреда.
Аз се втренчих в тях, а сърцето бумтеше в гърдите ми при мисълта какви ужасни последици щеше да има, ако госпожа Теруилиджър не бе достатъчно бърза. Затова за мен бе пълна изненада, когато тя каза:
— Отлични рефлекси, Сидни. Аз нямаше да успея навреме. Откъснах поглед от остриетата.
— Нима не бяхте вие тази, която ги спря?
Тя се намръщи.
— Не. Аз мислех, че това беше твое дело.
— Аз бях — разнесе се глас зад нас.
Обърнах се рязко и не повярвах на очите си: Ейдриън се появи иззад дърветата. Забравила за трагедията, която едва не ни сполетя, аз се хвърлих в обятията му, а той ме вдигна във въздуха.
— Какво правиш тук? — възкликнах. — Няма значение. — Целунах го пламенно, завладяна от толкова силни чувства, че изобщо забравих, че Еди и госпожа Теруилиджър бяха наблизо.
Раздялата с него през последните два дни бе изпълнила сърцето ми с много повече болка и копнеж, отколкото бях очаквала. Мисля, че и двамата останахме изненадани, когато накрая той пръв прекъсна целувката.
— Казах ти, че ще намеря начин да дойда тук — ухили се моят непредвидим съпруг. Погледът му попадна върху едно от остриетата и усмивката му се стопи. — Но както виждам, за малко да закъснея.
Все още в прегръдките му, аз се извърнах към остриетата, които проблясваха зловещо в тревата. Един спомен бавно изплува в съзнанието ми.
— Виждала съм ги и преди — промълвих, подобно на Еди преди малко.
Госпожа Теруилиджър пресекливо пое дъх.
— Това е много опасна магия. Никой не бива да я използва лекомислено.
— Зная — изрекох тихо. — Веднъж я направих.
Всички се извърнаха изумено към мен.
— Кога? — попита моята наставница. — Къде?
— Във вашата къща… в старата ви къща, преди да я изгоря до основи — поправих се. Хиляди спомени нахлуха в мен и светът сякаш се олюля наоколо, когато пъзелът започна да се подрежда. Мислех, че не познавам някого, способен да използва човешка магия на такова високо ниво — или поне някого, който да изгаря от желание да ми отмъсти, но съм сгрешила. Срещнах очаквателните погледи на приятелите ми. — С тази магия убих Алисия — обясних аз.
Глава 7
Ейдриън
Алисия де Гро беше жива. Това така ме шокира, че само можех да си предоставям как се чувства Сидни. Тя смяташе, че е убила Алисия, която беше ученичка на Вероника, сестрата на Джаки, но се бе отдала на злото. Това не беше дреболия, като се има предвид, че самата Вероника не беше образец за подражание. Тя беше обсебена от манията да краде младостта и силата от други вещици, оставяйки ги в кома до края на живота им. Алисия нападна наставницата си, отне й силата, а след това започна да преследва Джаки. В края на миналата година двамата със Сидни се оказахме въвлечени в жестока схватка с нея в дома на Джаки — двубой на живот и смърт, приключил с опожаряването на къщата до основи. Не бяхме сигурни дали Алисия се бе спасила, но сега знаехме отговора.