Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Харесваш ли филми?
Дейзи се зачуди дали няма да я покани да излязат и отвърна:
— Да.
— Да си гледала Страст?
— Не, Чарли, не съм — отегчено продължи тя. — В него участва любовницата на баща ми.
Той бе шокиран.
— Според вестниците те са само добри приятели.
— Как мислиш, защо ли госпожица Анджелъс, едва двадесетгодишна, е толкова близка с четиридесетгодишния ми баща? — саркастично запита Дейзи. — Да не би да харесва оредяващата му коса? Или коремчето му? Или пък неговите петдесет милиона долара? — А, разбирам — много смутено произнесе Чарли. — Извинявай. — Не се извинявай. Нещо съм зла. Ти не си като останалите — не си мислиш веднага най-лошото за хората.
— Май съм си просто тъп.
— Не, просто си мил.
Чарли изглеждаше притеснен, но доволен.
— Давай да вършим тая работа — поде тя. — Трябва да го нагласим, та най-добрите играчи да стигнат до финала. Нора Фаркарсън се появи отново. Тя погледна Чарли и Дейзи, застанали на колене един до друг в пясъка, и проучи произведението им.
Чарли започна:
— Доста е добро, мамо, нали?
Очевидно бе, че жадува за одобрението й.
— Много добре.
Госпожа Фаркарсън хвърли преценяващ поглед на Дейзи — както някое наскоро родило женско куче би изгледало натрапник, който доближава кутретата му.
— Чарли направи по-голямата част — обясни Дейзи.
— Не, не е бил той — рязко произнесе госпожа Фаркарсън. Тя погледна сина си и погледът й се върна на госпожица Пешкова. — Ти си умно момиче — изрече тя. Сякаш искаше да каже още нещо, но се отказа.
— Какво? — попита Дейзи.
— Нищо — събеседницата й се обърна.
Дейзи се изправи.
— Зная какво си мислеше тя — промърмори тя на Ева.
— Какво?
— Ти си умно момиче — почти ставаш за сина ми, само да идваше от по-добро семейство.
Ева бе скептична.
— Няма как да знаеш.
— Сигурна съм. И ще се омъжа за него, дори да е само, за да докажа на майка му, че не е права. — О, Дейзи, защо толкова те е грижа какво мислят тези хора?
— Хайде да гледаме тенис.
Дейзи приседна на пясъка до Чарли. Може и да не беше красавец, но щеше да обожава жена си и да върши всичко за нея. Свекървата щеше да е проблем, но Дейзи смяташе, че ще може да се оправя с нея. Високата Джоан Рузрок щеше да сервира — носеше бяла пола, която подчертаваше дългите й крака. Партньорът й Уди Дюър, още по-висок от нея, й подаде топката. Нещо в погледа му накара Дейзи да си помисли, че той харесва Джоан, че може би е влюбен в момичето. Тя обаче бе на осемнадесет, а той на петнадесет — безнадеждна история.
Обърна се към Чарли:
— Може би все пак ще трябва да гледам Страст.
Той не пое подхвърления му намек и отвърна безучастно:
— Може би.
Моментът бе отминал.
Дейзи се обърна към Ева.
— Питам се къде ли мога да купя един Джак Ръсел териер?
II
Лев Пешков бе най-добрият баща за едно момче — или щеше да бъде, ако се навърташе по-често наоколо. Бе богат и щедър, бе по-умен от всички, дори се обличаше добре. На по-млади години сигурно е бил хубавец, а жените му се хвърляха дори и сега. Грег Пешков го обожаваше и негодуваше единствено от това, че го вижда толкова рядко. — Трябваше да продам смотаната леярна, когато имах възможност — обясняваше баща му, докато вървяха из мълчаливата и опустяла фабрика. — Губеше пари дори и преди проклетата стачка. Трябва да се държа за кината и баровете.
Господин Пешков размаха поучително пръст.
— Хората винаги купуват пиене и в добри, и в лоши дни. И ходят на кино дори и когато не могат да си го позволят. Не забравяй това. Грег бе сигурен, че баща му не прави грешки в бизнеса, и попита:
— Защо тогава я държиш?
— Сантименти — отвърна баща му. — На твоите години работех на подобно място, „Машиностроителния завод на Путилов“ в Ленинград. Огледа пещите, формите, лебедките, струговете и тезгяхите.
— Всъщност, беше много по-зле.
Металообработващият завод на Бъфало произвеждаше перки от всякакъв размер, включително и корабни витла. Грег бе напрано омаян от математиката на извитите остриета. Беше най-добрият математик в класа си.
— Ти инженер ли беше? — попита той.
Лев се засмя.
— Казвам го на хората, ако се налага да ги впечатля. Истината е, че наглеждах конете. Бях коняр. Никога не ме е бивало с машините. Това бе дарбата на брат ми Григорий. Метнал си се на него. Но да повторя — никога не купувай леярни.
— Няма.
Грег трябваше да прекара лятото в стъпките на баща си и да Изучава бизнеса. Лев току-що се бе върнал от Лос Анджелис и уроците на Грег бяха започнали днес. Той обаче не искаше да се осведомява за леярната. Беше добър по математика, но го интересуваше властта. Щеше му се баща му да го вземе при някое от честите си пътувания до Вашингтон, където лобираше за филмовата индустрия. Там се вземаха истинските решения. Очакваше с нетърпение обяда. Той и баща му щяха да се срещнат със сенатор Гас Дюър. Грег искаше да моли сенатора за услуга, но все още не бе уточнил нещата с баща си. Перспективата го изнервяше и вместо да говори за това, той попита: