И се възправи сянка [bg]

В този момент Халахан забеляза Бан и му махна, а в отговор Бан кимна на стария наталезийски ветеран.

— Полковник Халахан — извика той, — добре изглеждаш.

— Много лош лъжец си, Бан — отговори ветеранът точно когато един от неговите хора бе проснат на земята пред него.

Той се втурна с ръмжене между играчите и прекрати започналата свада.

Бан се озова в сянката на стената на Карност дълго преди да е стигнал до нея. Оръдията зад назъбените й парапети мълчаха, но снайперистите горе от време на време си опитваха късмета с някой и друг изстрел.

Този следобед Бан беше дошъл да огледа пробива в стената на Карност — онази част от нея, която се беше срутила миналия месец, след като беше подкопана от имперските сили. За нея в продължение на седмица се водиха тежки сражения, докато защитниците не успяха да я запушат с отломките.

Погледът на Бан се насочи към пробива — към светлия клин от парчета, запълващ разрушената част от огромния крепостен вал. Още преди да стигне дотам, виждаше, че това е временно решение. Хора на зелове вдигаха и поставяха блокове от дялан камък, строейки тънка външна стена, с която да прикрият набързо скалъпеното запълване. Но независимо от усилията им, според тях на това място крепостният вал щеше да е трайно отслабен.

Бан осъзна, че е минало доста време, откакто се е качвал на стената на Карност, за да погледне от другата й страна. Не се случваше често оръдията да мълчат и въздухът да е толкова чист, без прелитащи снаряди. Бан реши да хвърли един поглед.

Докато изкачи множеството стъпала до горе, челото му се покри с пот. Причината беше в бронята — така и не се бе научил как да разпределя правилно тежестта й. На горния бруствер сложи ръка върху парапета и наклони шлема си, за да си избърше челото. Двама войници от Червената гвардия го погледнаха и след това се върнаха към играта си на раш. Техният лейтенант не му обърна никакво внимание — беше зает да наблюдава провлака от другата страна.

Бан също надникна над назъбения парапет. Видя тъмните линии на насипите и обсадните оръдия, които все още бяха увити в предпазващите ги през нощта слама и омаслен брезент. Тук-там се забелязваше движение на фигури в бяло и по някое облаче дим над снайперисти на противника.

Зад редиците им като опушен спящ град се простираше огромният лагер на имперската Четвърта армия.

Трябва да ги попитаме дали искат да поиграем на „кръст“ — каза си той. — Можем да приключим войната тук и сега и да продължим да си живеем живота.

Долу, от кхосианската страна, играта на „кръст“ тъкмо приключваше. Той видя как Халахан закуцука към стената, все едно възнамеряваше да се качи по стълбите. Точно в този момент Бан нямаше особено желание да разговаря с него или с когото и да било другиго.