Открадни си свят [bg]

По пътя за дома всички се присмиваха над начина, по който нещастникът се бе гърчил, докато тя си бе разчиствала сметките с него.

— Много лайнарско изпълнение — обяви непоколебимо Доркас Мандебра.

— Така е — призна Джут. — Той си е лайнар.

— Направи услуга на всички — заяви Карен.

Минувачите по улиците спираха и им махаха радостно. Джут стисна ръката на Саския. Все още бе развълнувана от смелата си постъпка, имаше чувството, че е покрита с тъничък, лепкав и неотмиваем слой пот.

— Значи си се виждала с него, а? — попита тя едва чуто. Саския повдигна рамене.

— Веднъж или два пъти — отвърна невъзмутимо. — Искаше да разбере какво мисля за шоуто.

На Джут не й стана никак приятно от признанието.

— Но не си ми казала — укори я тя.

— Ти пък не позволяваше на никого да му споменава…

— Нали вече ти казах, че той е едно лайно? — прекъсна я Джут.

Саския дръпна ръка. Извърна се и погледна през прозореца.

— Да не си се чукала с него? — не се предаваше Джут. — Не бива да го правиш, да знаеш. Никога. Той е един подлец.

Говореше като дърта, закостеняла наставница и сякаш бе забравила, че Саския познаваше Марко преди нея и беше прекарала не една и две изпълнени с горещи ласки нощи в обятията му на различни светове.

— Спомням си, когато с Доджър работехме на договор — заговори Табита, — а аз карах разбрицания люгер с мръсните илюминаторчета и той непрестанно ми правеше разни номера. Бях го оставила на поправка в Грисъм и техникът естествено реши да ме мине, като твърдеше, че се нуждаел от пълна подмяна на електрониката, което щяло да изисква поне две седмици, но ще го скъси до една, ако ида с него на едно скришно местенце…

Всички застенаха хорово.

— Да бе, знаем го ние това местенце… — обади се Карен.

Капитан Джут се усмихна зад слънчевите си очила.

— Е, аз тогава не знаех още нищо — призна тя. — Пък и не разбирах бъкел от електроника, но бях твърдо решена да науча някой ден всичко, за да не могат онези отрепки да ми свиват подобни номера.

Саския се загледа в мръснозелената светлина, която подскачаше и се стичаше по стените на тунела.

— През цялото време говориш за себе си — рече тя.