Кралица на въздух и мрак [bg]

— Мисля, че би ми харесало, ако ме целунеш.

Гуин изобщо не се поколеба. Озова се до нея само за миг, изящен въпреки размерите си, обви ръце около нея и ето че тя беше обгърната от топлина и мириса на гора и коне. Сбърчи лекичко нос и се усмихна и той целуна усмихнатите й устни.

Беше нежна целувка, въпреки едрото му тяло. Мекотата на устните му контрастираше с дращенето на наболата му брада и коравите мускули под ръцете й, когато Даяна плъзна плахо ръце по раменете му.

Той се наведе към допира й, издавайки гърлен звук на наслада. Даяна посегна и улови нежно лицето му в шепите си, дивейки се на усещането от нечия чужда кожа. Беше минало толкова време и тя никога не си беше представяла нещо такова: лунна светлина и цветя — те бяха за другите.

Ала очевидно не. Едрите му ръце милваха косата й и тя никога не се беше чувствала така стоплена, така обгърната с грижи, така напълно потопена в обичта на някой друг. Когато спряха да се целуват, това беше толкова естествено, както и когато започнаха; Гуин я притегли към себе си, намествайки я до тялото си. Засмя се.

— Какво? — попита тя, извивайки глава, за да го погледне.

— Чудех се дали да целунеш елф е различно от това да целунеш ловец на сенки — каза той с изненадващо момчешка усмивка.

— Никога не съм целувала ловец на сенки — отвърна Даяна. И наистина, като съвсем млада беше прекалено срамежлива, за да целуне когото и да било, и прекалено нещастна, а по-късно… — Целувала съм се с неколцина мундани. Запознах се с тях в Банкок. Неколцина бяха транссексуални като мен. Ала по онова време винаги имах чувството, че крия прекалено голяма тайна, това, че съм нефилим, и то бе като сянка между мен и другите… — Тя въздъхна. — Струва ми се, че си единственият, освен Катарина, който наистина знае всичко за мен.