Вълкът през зимата [bg]

Вече наближаваше Диъринг Оукс. Непрекъснато се връщаше тук, на мястото, където Джуд бе поел последните глътки въздух, като опечален приятел и поклонник. Спря пред къщата, чиито прозорци бяха вече заковани. След смъртта на Джуд някой бе сложил на вратата за мазето ново резе и нов катинар: полицията, помисли си той, или пък собственикът, мри положение че сградата още бе собственост на частно лице, а не на банка. Напречно през вратата беше поставена лента за обозначаване на местопрестъпление, но сега тя беше скъсана. Развяваше се на нощния вятър.

Шейки не почувства Джуд, когато доближи къщата. Така разбра, че той не се беше самоубил. Не вярваше в призраци. Не вярваше дори и в Бог. И ако излезеше, че греши, е, тогава двамата с Бог щяха да си поговорят за скапаните карти, които му бяха раздадени в този живот. Но имаше непогрешим усет за хората и местата. Джуд също го имаше. Този усет беше необходим, ако искаш да оцелееш на улицата. Шейки инстинктивно разбираше на кого може да вярва и кого е по-добре да избягва. Разпознаваше местата, на които може спокойно да пренощува, и онези, на които е по-добре да не спира, макар да са празни и на вид безобидни. Докато преминаваха през живота, хората оставяха свои знаци, които можеха да бъдат разчетени, ако си достатъчно умен. Джуд бе оставил в това мазе своя знак, своя последен знак, но Шейки не го разчиташе като знак от човек, който е отстъпил пред отчаянието. Разчиташе го като знак от някого, който би се борил, ако му стигнат силите и съдбата не е срещу него.

Слезе до вратата на мазето и извади от джоба си швейцарския войнишки нож. Той бе една от най-ценните вещи, които притежаваше, затова се грижеше добре за него. Имаше едно острие, което поддържаше особено остро и което сега използва, за да издълбае два знака в каменния зид до вратата. Първият бе четириъгълник с точка в средата - символа за опасност от старата азбука на скитниците. Вторият беше диагонална линия, пресечена по средата от втора по-къса, почти перпендикулярна: предупреждение да стоиш настрана.

Прекара остатъка от нощта в задаване на въпроси. Задаваше ги внимателно и дискретно и се обръщаше само към хората, на които имаше доверие, онези, които знаеше, че няма да го излъжат или да го предадат. Отне му известно време, докато реши какво да направи. Отговорът, който изкристализира в съзнанието му, бе да говори с детектива. Някой бе взел парите на Джуд и съдържанието на раницата му. Не беше изключено да са били хората, отнели живота му, но не изглеждаше вероятно те да са се обадили по-късно в полицията. Нито биха взели парите, ако са искали смъртта му да изглежда като самоубийство. Така или иначе, от наученото ставаше ясно, че Джуд е бил мъртъв от един или повече дни, преди тялото му да бъде открито.