Вълкът през зимата [bg]

17

Да си бездомник, е работа на пълен работен ден. Да си беден, е работа на пълен работен ден. Онези, които роптаят, че хората в неравностойно положение не се и опитват да търсят работа, не разбират това. Бездомниците вече си имат работа и тази работа е да оцеляват. Трябва да се нареждаш рано на опашката за храна и още по-рано за място, където да пренощуваш. Мъкнеш вещите си на гръб и когато те се износят, прекарваш времето си в ровене из отпадъците, за да търсиш нещо, с което да ги замениш. Само толкова енергия имаш, защото храната, с която зареждаш тялото си, е само толкова. През повечето време си уморен и сърдит, и дрехите ти са мокри. Ако ченгетата те намерят да спиш на улицата, гонят те оттам. Ако ти провърви, ще те закарат в някой приют, но ако няма свободни легла или дюшеци на пода, тогава си принуден да спиш седнал на пластмасов стол в някоя чакалня и всички лампи ще светят, защото така изисква правилникът за противопожарната безопасност, и затова отново излизаш на улицата, където можеш поне да легнеш на тъмно и ако имаш късмет, да поспиш. Всеки ден е като предишния и с всеки ден ставаш малко по-стар и малко поуморен.

Но понякога си спомняш кой си бил преди. Бил си дете, което си е играело с другите деца. Имал си майка и баща. Искал си да станеш пожарникар или астронавт, или железопътен инженер. Имал си съпруга. Бил си обичан. Изобщо не ти е минавало през ума, че може да стигнеш дотук.

Свиваш се на кълбо в тъмното и чакаш последната, спасителната целувка на смъртта за лека нощ.

Шейки се бе върнал на улицата. Изкушавал се бе да иде в някой приют и да потърси дюшек, на който да спи. Ръката го болеше. През зимата винаги имаше болки, които го притесняваха с месеци, но откакто умря Джуд, те станаха още по-силни. Това навярно бе... Как беше думата? Замисли се. „Психосоматично“, точно така. Отнело му бе повече от минута да си я спомни, но Джуд щеше да се сети веднага. Джуд знаеше много неща от историята, от естествените науки, от географията. Можеше да ти разкаже сюжета на всеки хубав роман, който е прочел, и да цитира по памет цели пасажи от всички тях. Навремето Шейки го бе препитвал за някои от тях. И се бе пошегувал, че според него било възможно Джуд сам да си е измислил тези цитати. Джуд му бе отговорил, че е засегнал честта му - точно тези думи беше използвал, „засегнал честта му“, така че бяха отишли в Портландската обществена библиотека на „Конгрес Стрийт“, където Шейки свалил от рафтовете „Великият Гетсби“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Лолита“, „Гроздовете на гнева“, „На смъртен одър“14, „Одисей“ и стиховете на Лонгфелоу, Къмингс и Йейтс. Джуд успял да цитира откъси от тях, без да сбърка и дума, без да се запъне нито веднъж и дори библиотекарите дошли да слушат. Когато стигнал до Шекспир, Шейки имал чувството, че пред него стои някой от онези стари театрални актьори, които се появявали в малките градове, когато там имало още театри, в които да играят - костюмите и реквизитът в един камион, трупата в друг, - представяли сцени от различни пиеси, комедии, социални драми, а понякога и компилации по Шекспир, от които изваждали всичко скучно, а оставяли само най-драматичните моменти: призраци, окървавени кинжали и умиращи крале.