Вълкът през зимата [bg]

16

Стигнах в кухнята за безплатна храна на „Пребъл Стрийт“ тъкмо когато сервирането на вечерята приключваше. Към нея ме бе насочила жена на име Ивадни Брайън-Паркинс, която работеше в Центъра за психично здраве и социално подпомагане на „Конгрес Стрийт“. Шейки ми бе дал нейното име като човек за връзка с него, но тя не го бе виждала от два дни и предполагаше, че може би ще отиде на „Пребъл Стрийт“ да хапне нещо.

На „Пребъл Стрийт“ сервираха храна три пъти на ден не само за градските бездомници, но и за старци и семейства, които се мъчат да преживяват от социални помощи. Общият брой хранения възлизаше на почти 500 000 годишно, но това бе само началото. Когато хората влизаха в кухнята, персоналът получаваше възможност да им помага със съвети за жилища, работа и грижи за здравето. Или поне да им дава чисти топли чорапи, а това означаваше много през зимата в Мейн.

Една от доброволките, млада жена на име Карин, каза, че Шейки е минал оттам по-рано същата вечер, но се е нахранил и си е тръгнал почти веднага. Това било необичайно за него. Той бил по-общителен от останалите и обикновено се радвал на компанията и топлината в приюта.

- Не е същият, откакто приятелят му Джуд умря - каза тя. - Те се разбираха и се грижеха един за друг. Шейки поговори малко с нас за това, но повечето задържа вътре в себе си.

- Имате ли някаква представа къде може да е отишъл?

Карин извика друг доброволец, този път момче на колежанска възраст.

- Това е Стивън - представи го тя. - Той беше един от координаторите на тазгодишната инспекция на бездомните. Дано може да ви помогне.

После се върна към почистването на масите, оставяйки ме със Стивън. Той беше висок, направо трябваше да извивам врат, за да го гледам в очите. Не беше така открит, както Карин. Държеше ръцете си скръстени, докато говорехме. Каза:

- Може ли да попитам защо частен детектив търси Шейки?

- Той дойде да говори с мен за смъртта на Джуд. Мисля, че казаното от него стана причина да изпитам известни съмнения. Ако реша да продължа нататък, ще имам някои въпроси и той може да ми помогне да намеря верните отговори. Няма да му създавам неприятности, имате думата ми.

Наблюдавах го, докато размишляваше над казаното от мен, преди да реши, че не се готвя да направя живота на Шейки още по-труден, и да омекне дотолкова, че да ми предложи кафе. След бирата в „Ръски“ и кафето, което бях изпил в „Роузи“, бях събрал в себе си повече течности от камила, но едно от първите неща, които научих още в началото, когато станах ченге, бе винаги да приемам, ако някой, с когото искам да поговоря, ми предложи кафе или безалкохолна напитка. Това караше хората да се отпускат, а когато бяха спокойни, ставаха и по-отзивчиви.