Вълкът през зимата [bg]

Той преглътна с усилие и махна към гарафата с вода наблизо. Налях му и доближих чашата до устата му. Той едва отпи от нея и каза:

- Беше на един приятел.

- На Джуд ли?

Кимна, но явно главата го заболя от това, защото направи гримаса и не се опита да кимне отново. Каза:

- Палтото.

Пребърках джобовете на палтото му и накрая намерих автобусните билети и листчето с номера на моя телефон. Билетите бяха за две пътувания отиване и връщане Портланд - Бангор с автобусите на „Конкорд“ и още две, отново отиване и връщане, за автобусната линия „Сир Бъс“, свързваща Бангор с Арустък и районите между тях, този път от Бангор до Медуей в област Пенобскът.

- Откъде е взел парите за тези билети? - попитах. - От събрани преди това дългове ли?

- Предполагам - отвърна Шейки. - И от бутилки и бирени кутии.

Портландските бездомници, както повечето хора в тяхното положение, припечелваха по някоя и друга пара, като ровеха из боклуците за амбалаж. Вторнишките вечери бяха най-подходящи за тази дейност, тъй като отпадъците за рециклиране се приемаха в сряда.

- Той каза ли защо иска да отиде в Медуей?

- Не.

- Но сигурно е било свързано с дъщеря му?

- Да. През последните няколко седмици всичко бе свързано с дъщеря му.

Погледнах отново билетите. Медуей най-често се посещаваше заради лов, риболов, каране на снегомобили и ски, ала не можех да си представя Джуд отдаден на някое от тези занимания, независимо дали им беше сезонът, или не. Може би дъщеря му бе попаднала там, но по това време на годината в Медуей не се случваше нищо особено. Снегът скоро щеше да започне да се топи и след това щеше да има затишие чак докато започнеха да пристигат летните туристи. Разлистих книгата. Там имаше нещо, нещо, което ми убягваше. Люшкаше се на ръба на съзнанието ми. Мейн и английски черкви.

И тогава се сетих: град със стара черква, английска черква.

- Проспъръс - казах на глас и една от сестрите ме погледна учудено. - Но какво, по дяволите, би правил Джуд в Проспъръс?

На полицията не ѝ отне много време да открие Брайтбой. Той си бе купил половин галон джин „Колдуел“ и бе намерил тихо кътче в Бакстър Удс, където да го изпие. Дори не си бе направил труда да се избави от нещата, които бе взел от мазето на Джуд. След като му сложиха белезниците и го вкараха отзад в колата, Брайтбой им каза, без да го питат, че не съжалява, задето е ударил Шейки с празната бутилка от „Олд Кроу“.

- Бих го ударил и с пълна, ако можех да си я позволя.

На разпита в Портландското полицейско управление, на който беше подложен, след като поизтрезня, Брайтбой не можа да добави много към онова, което вече беше известно за смъртта на Джуд, а Шейки не пожела да повдигне обвинение срещу него с аргумента „Джуд не би искал да го правя“. Но от друга страна, Джуд беше мъртъв, а и не той бе цапардосан по главата с бутилка от „Олд Кроу“.

Запазиха легло за Шейки в един от приютите и персоналът се съгласи да го наблюдава за признаци на мозъчно сътресение. Той изглеждаше спокоен, докато говорехме за Брайтбой, но един приют за спешно нуждаещи се не ми изглеждаше като най-подходящото място за човек, който се възстановява след нараняване на главата. За късмет, се случи така, че Терил Никс бе един от озовалите се първи на мястото на нападението полицаи и двамата с него се споразумяхме да видим дали не може да се направи нещо за преместването на Шейки по-напред в списъка на чакащите жилищно настаняване в отплата за положените усилия за откриването на Брайтбой.