Вълкът през зимата [bg]

- Но какво става, когато личните затруднения се отразяват на всички? - каза Хейли, продължавайки да говори с този влудяващ, разумен, лукав, покровителствен тон. Господи, как я мразеше Ерин. Все едно че от очите ѝ бяха махнати катаракти и старите лещи бяха заменени с нови и чисти. Видя града, какъвто бе в действителност, видя го в цялата му порочност, корист и лудост. Мозъците им бяха промивани, обработвани в продължение на векове да приемат определен вид поведение, но Ерин и Хари бяха разбрали, че не могат повече да бъдат част от това едва когато то се беше изсипало пред вратата им под формата на момичето. Разбрали бяха, че момичето не е добро решение, но още не бяха достатъчно смели сами да направят последната крачка и се бяха надявали друг да я направи вместо тях. Момичето да отиде в полицията, да разкаже своята история и те да дойдат.

И после какво? Момичето можеше да им даде описание на Уолтър и Биатрикс, на Хари и Ерин. И четиримата щяха да бъдат разпитани, но Уолтър и Биатрикс нямаше да се пречупят на разпита. Те бяха отговорни за намирането и отвличането на двете последни момичета, но вече бяха на преклонна възраст, бяха не по-малко лоялни към града от Хейли Кониър и едва ли щяха да се обърнат против него в последните години от живота си. В най-добрия случай щеше да е тяхната дума срещу думата на Хари и Ерин.

Те ни заплашиха. Казаха ни да им намерим момиче или ще запалят къщата ни. Ние сме стари. Изплашени бяхме. Не знаехме какво искат да правят с момичето. Не попитахме...

А Хейли Кониър, а съветниците, а Морланд? Ами, нямаше да има нищо, което да ги свързва с момичето, нищо друго освен думата на Хари и Ерин Диксън, които са го държали оковано в мазето си, преди да оставят вратата отключена, и може да са го сторили само защото са загубили куража да продължат онова, което са планирали да направят с него, каквото и да е било то. Така че срещу тях можеха да бъдат повдигнати обвинения в отвличане и насилствено задържане, криминални престъпления от първа или втора степен, зависи дали обвинението ще приеме, че са освободили жертвата по собствена воля - жива, на безопасно място и без сериозни физически наранявания.

Разликата беше между десет и трийсет години зад решетките, но при всяко положение щеше да е повече от времето, което някой от двамата бе готов да прекара в килия.

Все пак имаше вероятност, слаба наистина, някой и да повярва на историята им.

Не, такава вероятност съществуваше само във въображението му.

- Хари? Ерин? Слушате ли ни?

Говореше Морланд.

Ерин погледна съпруга си. Знаеше, че мислите им текат в еднаква посока.

Ами ако, ами ако...

- Да - каза Хари. - Слушаме ви.

- Имате финансови затруднения - много по-сериозни, отколкото сте пожелали да споделите с Бен, когато сте поискали заема. Опитали сте да ги скриете от нас.

Нямаше смисъл да отричат.