Мечът на Ликтора [bg]

Зачаках отговора й, но тя не каза нищо.

— Когато се запознахме, ти ми каза, че имало някакъв стар моряк, който искал да заживееш с него. Стар, грозен и беден, така го нарече, и аз не можах да проумея защо красива млада жена като теб въобще би обърнала внимание на такова предложение, още повече че не беше изпаднала до просешка тояга. Имаше си брат близнак, който да те защитава, а и магазинчето ви осигуряваше някаква прехрана.

Беше мой ред да се изненадам. Тя каза:

— Трябваше да ида при него и да го подчиня. Както съм го подчинила сега.

— Мислех, че само си му обещала себе си, ако ме убие.

— Обещах му това и много други работи и го подчиних. Той е пред теб, Севериън, и чака да му пратя съобщение.

— С още някой от зверовете си? Благодаря за предупреждението. Това е било, нали? Заплашил ви е, теб и Аджилус, с домашните си любимци, които е донесъл от други сфери?

Тя кимна.

— Дойде да си продаде дрехите и те бяха като онези, каквито са се носели на старите кораби, плавали много отдавна отвъд ръба на света, и не бяха маскарадни костюми, ментета, или дори плячкосани от някоя стара гробница, след като са лежали столетия в мрак, а си бяха почти нови. Каза, че корабите му — всичките му кораби — се изгубили в чернотата между звездите, където годините застиват. Изгубили се така, че дори Времето не могло да ги намери.

— Знам — рекох аз. — Йонас ми каза.

— След като разбрах, че ще убиеш Аджилус, отидох при него. За някои неща той има желязна воля, а в други е слаб като дете. Единственият начин да постигна нещо с него бе като му отдам тялото си, затова направих всичките странни неща, които поиска от мен, и го накарах да повярва, че го обичам. Сега би направил всичко, за което го помоля. Накарах го да те проследи, след като ти уби Аджилус, със среброто му платих на мъжете, които ти уби при старата мина, а съществата, които е подчинил, ще те убият, ако не го направя аз преди това.

— Предполагам си смятала да изчакаш, докато заспя, да слезеш тук и да ме убиеш.

— Първо щях да те събудя, след като притисна ножа си в гърлото ти. Но детето ми каза, че знаеш за присъствието ми, и реших, че така може да е по-приятно. Кажи ми обаче — как се досети за Хетор?