Мечът на Ликтора [bg]

— Винаги ли се бръснете с меча си? — попита жената. За пръв път ме заговаряше без подозрение.

— Това е обичай, традиция. Ако мечът ми не е достатъчно остър, за да се обръсна с него, ще ме е срам да го нося. А ако е достатъчно остър, защо ми е бръснач?

— И все пак сигурно е неудобно да боравите с толкова тежко острие, а трябва и много да внимавате да не се порежете.

— Усилието дава сила на ръцете ми. Освен това за мен е добре да си служа с меча си колкото се може по-често, така че да го чувствам като продължение на ръката си.

— Значи сте войник. Така си и помислих.

— Касапин на хора съм.

Думите ми, изглежда, я стъписаха и тя каза:

— Не исках да ви обидя.

— Не съм се обидил. Всеки убива нещо — вие сте убили онези корени в котлето, когато сте ги сложили във врящата вода. Когато аз убия човек, спасявам живота на всички живи неща, които той би унищожил, ако бе продължил да живее, включително, може би, на много други мъже, жени и деца. Вашият съпруг с какво се занимава?

Жената се поусмихна на последното. За пръв път я виждах да се усмихва и ми се стори много по-млада.

— С всичко. Един мъж трябва да разбира от всичко тук.

— Значи не сте родени тук.

— Да — каза тя. — Само Севериън… — Усмивката й се стопи.

— Севериън ли казахте?

— Така се казва синът ми. Видяхте го, когато влязохте, а в момента ни шпионира. Понякога не знам къде му е умът.

— И аз се казвам така. Учителят Севериън.

Тя извика на момчето:

— Чу ли? Този човек се казва като теб! — После се обърна към мен: — Мислите ли, че е хубаво име? На вас харесва ли ви?