Мечове и черна магия [bg]

Устните му се извиха назад, оголвайки зъбите, а взорът му се насочи отново към далечната крепост. След това той отмести дебел кръг изсъхнала кора от дънера, на който се бе подпрял, и пъхна ръката си до рамото в появилия се отвор. Докато вършеше това с бавна и напрегната механичност, в ума му изникнаха думите, които Главас Ро бе произнесъл с усмивка веднъж, докато се хранеха с рядка каша.

— Мишок — бе казал магът, а отблясъците на огъня играеха по късата му бяла брада, — когато се взираш така и ноздрите ти се издуват, приличаш прекалено много на котарак, и това ме кара да се съмнявам дали някога ще бъдеш пазител на истината. Ти си общо взето послушен ученик, но тайничко предпочиташ мечовете пред жезлите. Изкушен си повече от горещите устни на черната магия, отколкото от целомъдрените тънки пръсти на бялата, независимо на колко хубавко мишленце принадлежат последните — не, не отричай! Привлечен си повече от измамните извивки на левия път, отколкото от правия, стръмен друм на десния. Опасявам се, че в края на краищата няма да станеш мишок, а мишелов. И няма да си бял, а сив — е, все пак това е по-добре, отколкото черен. А сега измий тези паници и върви да подъхаш около час на новопоникналия малариен храст, защото нощта е мразовита, и не забравяй да говориш учтиво с трънката.

Припомнените думи избледняха, но не изчезнаха, докато Мишока измъкваше от дупката кожен колан, позеленял от плесен, със закачена на него плесенясала ножница. От нея той извади тънък бронзов меч, по-голямата част от метала на който беше зеленясал, държейки го за обвитата с кожена лента ръкохватка. Очите му се разшириха, но зениците си останаха колкото върха на топлийка, а лицето му приличаше все повече на маска, докато той държеше бледозеленото, обрамчено в кафяво острие срещу червения полукръг на изгряващото слънце.

От другия край на долината смътно долетя високият, чист, звънлив звук на ловджийски рог, призоваващ мъжете на лов.

Мишока рязко закрачи надолу по склона, насочвайки се към следите от копитата. Движеше се с широка, забързана крачка и малко сковано, като че ли бе пиян, а на кръста му се полюляваше плесенясалият портупей.