Изтръгнати от корен [bg]

Свлякох се през тях на внезапно отмалелите си колене — както Змеят поясни иронично, имаше защо по-силните заклинания да са и по-сложни — но успях да се вдигна на крака и хванах Венса за ръце, точно когато се канеше да почука. Отблизо лицето й изглеждаше сбръчкано от плач, косата й висеше на гърба, а от дългата й, дебела плитка се вдигаха облаци; дрехите й бяха съдрани и оцапани с кал: беше по нощница, наметната с пелерина.

— Нешке. — Тя стисна толкова силно ръцете ми, че спрях да ги чувствам, а ноктите й се впиха в кожата ми. — Нешке, трябваше да дойда.

— Кажи ми.

— Отвлякоха я тази сутрин, когато отиде за вода. Били са трима. Трима лесници — каза сподавено тя.

Нещастна пролет беше, когато от Леса излезеше някой от лесниците и започнеше да събира хора из горите като плодове. Веднъж видях един от тях, далеч през дърветата: приличаше на огромно насекомо, направено от клони, едновременно незабележимо сред гъсталака и ужасяващо с грубо съчлененото си тяло, и когато се раздвижи, потреперих и отстъпих погнусено назад. Тези същества имаха ръце и крака като клони, с дълги като вейки пръсти; те си проправяха път през гората, намираха си място близо до пътеки, извори и поляни и тихо дебнеха. Доближеше ли ги някой, така че да го достигнат, нямаше спасение, освен ако не се случеше наблизо да има много мъже с брадви и огън. Когато бях на дванайсет, взеха едно дете на половин верста от Заточек — малкото селце, последното в долината, преди Леса. Лесникът беше хванал малко момченце, което носело ведро с вода на майка си за прането; тя видяла как го улавя и се разпищяла. Наоколо имало достатъчно жени, които вдигнали тревога и успели да го забавят.

Накрая го спрели с огън, но им бил нужен цял ден да го насекат на парчета. Лесникът счупил едната ръчичка и крачетата на детето, за които го държал, и не го пуснал, докато не разсекли тялото му през средата и не отсекли крайниците му. Дори тогава трябвало трима здрави мъже да откопчат момченцето от пръстите му, а по тялото му останали белези като дъбова кора.

Онези, които десниците отвличаха в Леса, нямаха този късмет. Не знаехме какво става с тях, но понякога се връщаха с най-лошата поквара: усмихнати и весели, като непокътнати. За всички, които не ги познаваха добре, изглеждаха почти същите като преди, и човек можеше с часове да разговаря с някой тях, без да забележи, че има нещо нередно, докато не грабнеше нож и не отрежеше собствената си ръка и език, и избодеше очите си, докато онзи през цялото време бъбри и смразяващо се усмихва. После заразеният взимаше ножа и влизаше в дома му, при децата му, докато човекът лежи отвън сляп, задавен и безсилен дори да извика. Ако някой близък бъдеше отведен от лесниците, не ни оставаше нищо друго, освен да се надяваме, че е мъртъв, но и това беше само надежда. Нямаше как да узнаем със сигурност, освен ако не се върнеше и не докажеше, че не е мъртъв; тогава трябваше да бъде заловен и убит.