![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Смразяващ кръвта грохот накара и тримата да погледнат надолу. Ледът около кулата се цепеше с чудовищно скърцане, отрязвайки им пътя назад. Ала това не бе най-лошото. От студените води на Кувеил излизаха стотици зловещи тела, които се катереха по ледените блокове и прииждаха към кулата.
— Немъртви! — ахна Елтар. — Колко са много!
— Проклятие! — изръмжа джуджето и свали касетката от гърба си.
Ужасяващите воини вече трополяха на върволица по витите стълби. Някои по-нетърпеливи се катереха директно по самата кула, захапали вехти оръжия в устите си. Устремът им представляваше гледка, която би смразила сърцето и на най-храбрия воин.
Джуджето междувременно бе сглобило тояга, в чиито краища се мъдреше по една яка стоманена топка, обсипана с остри шипове. Пребледнял, до него Елтар размахваше безцелно арбалетите си насам-натам, чудейки се в кого да се прицели първо.
— Момче, ние тук ще ги задържим, а ти бягай вътре при принцесата си! — кресна на Глациус Кааверг.
— Не! — възпротиви се принцът. — Ще ги избием всичките и тогава…
— Още ли си тук, да те вземат мътните? — изруга джуджето. — Я да тръгваш веднага, че като те запердаша! Срещу тези и Белия Мрак няма да помогне…
Глациус бе принуден да се съгласи, затова обърна гръб и потъна в тишината с оголен меч.
Принцът се скиташе из пределите на кулата, оглеждайки се внимателно на вси страни. Таванът тънеше в непрогледен мрак, а подът бе разделен на черни и бели квадрати. Единствената светлина идваше именно от белите плочи на пода, които сияеха със слаба, мъждива светлина. По стените висяха портрети на незнайни личности, а на всеки три крачки имаше по един пълен комплект рицарски доспехи. Кухите рицари образуваха почетен шпалир през коридорите и стълбите, застинали във вечна стража. Всичко бе потънало в дебел слой прах и тлъсти паяжини, а по доспехите бе плъзнала ръжда.
Глациус слезе по широко стълбище и се озова пред врата, подобна на тази, през която бе влязъл в кулата. Той я открехна леко и се вмъкна вътре.
На пръв поглед стаята приличаше на останалата вътрешност на Торнет Хатсен Рале. С изключение на две съществени разлики.
В единия край на стаята имаше огромно огледало, направено сякаш от жив метал. То постоянно трептеше и по повърхността му се образуваха вълнички и кръгове като в истинско езеро. А в огледалото, застанала с гръб към Глациус, се оглеждаше стройна млада жена, облечена в пищна бяла рокля. Тя се обърна и с бавни крачки тръгна към госта.
Много е хубава, помисли си Глациус. Водопад от черни къдрици се спускаше по раменете и гърдите й, щедро разкрити от дълбокото деколте. Устните бяха пълни, сочни и кървавочервени като узрял плод. А очите… Очите й бяха големи и черни, с дълги трепкащи мигли. В такива очи човек лесно потъва, дави се и е трудно да избяга от техния плен.
Жената вдигна изящните си длани и ги насочи към принца. От дългите й черни нокти се стрелнаха мрачни нишки, подобни на паяжина, и потънаха в слепоочията на Глациус.
Принцът ахна и отвори широко очи. Та тази девойка… бе изключително красива! Тя бе жената на неговия живот! Тя трябваше да му стане съпруга! Майка на децата му! Тя и никоя друга!
Магьосницата проговори с нисък, плътен глас:
— Ето те, принце мой. Колко дълго те чаках тук, сам-сама в своята кула. Чаках и се молех да дойдеш, да ме спасиш от самотата. И ето че най-накрая си при мен, при своята любима.
— К-к… коя си ти? — попита принцът с отмалял глас.
Жената се усмихна.
— Аз съм принцеса Вернатар, владетелка на Торнет Хатсен Рале и твоя бъдеща жена. Аз съм твоята мечта, твоя съдба и предопределеност. Толкова се радвам, че си харесал поне един от даровете, които ти изпратих…
Глациус огледа с невиждащ поглед червената си дреха.
Принцесата кимна.
— Да, това е подарък за теб като мой бъдещ жених. Считай го като малка част от зестрата ми… Проводих го заедно с другите по сватовете, моите верни немъртви воини. После усетих, че си в беда и ти изпратих още бойци в Гинкутските Възвишения. Разбирам защо си отхвърлил жълтиците и меча — все пак и ти си принц, богатство не ти трябва. А от собствения ти меч — в очите й се мярна искрица страх — по-велико оръжие няма…
Принцът безмълвно отпусна пръсти и Валкемор издрънча на каменния под.
Вернатар се засмя облекчено:
— Правилно, той няма да ти трябва…