Прокобата на Господаря Гад [bg]

Това напомни на Томас колко малко знае за съновидението си. Щом Атиаран се изправи, той каза:

— Само за едно те моля — говори с мен… Разкажи ми всичко за Средището на знанията и за Владетелите. — Не можеше да разкрие истинските си подбуди и добави смутено: — Така времето ще минава по-неусетно.

Тя го изгледа недоверчиво, докато нагласяваше раницата на гърба си.

— Странен човек си, Томас Ковенант. Мисля, че си твърде настойчив в желанието да разнищиш моето невежество. Ще ти кажа каквото знам… но ако не бяха чудатите ти дрехи и говор, трудно бих повярвала, че не принадлежиш към Земята. Тази сутрин ще можем да си наберем от скъпоценния плод по пътя. Ще ни засити за закуска. Нека запазим храната, която носим, за трудните дни по пътя.

Той кимна и я последва нагоре в пролома. Олекна му, че тръгнаха и стигнаха неусетно до реката.

Атиаран закрачи по моста, но на най-високото място в свода спря и изчака Томас да застане до нея. Посочи далечните равнини на север и каза:

— Искам да знаеш отсега, че няма да вървим направо към Твърдината на Владетелите. Тя е разположена на северозапад от нас. По протежение на тези триста левги живеят мнозина в каменни и дървени поселища. Не се съмнявам, че биха ни предложили помощ, но няма надежда да намерим коне. На Земята те са рядкост и малцина извън Весел камък ги виждат. Тая надеждата, че ще спестим време, ако тръгнем на север и навлезем в Анделейн, където прекрасните хълмове са най-прелестната хубост на Земята. Така ще стигнем до Реката на утехата и може би ще има лодка, която да ни откара нагоре по течението край западните земи на Тротгард, където се сбъдват обещанията на Владетелите. Така ще се доберем до самата Твърдина. Теченията в Реката на утехата са благослов за всеки пътник, а намерим ли там лодкар, ще стигнем по-скоро до целта. Принудени сме обаче да минем само на петдесет левги от Гръмовръх — Грейвин Трендор. — Гласът й стихна, когато изричаше древното име.

— Няма къде другаде да е намерен Жезълът на закона, а дори да прекосим само Анделейн, пак ще сме прекалено близо до онази твар, в чиито ръце не е трябвало да попада такова могъщество. — Тя млъкна и се подвоуми, но продължи: — Не ще имат край мъките, ако покварената пещерна твар се сдобие и с пръстена, който носиш. Злите същества няма да се замислят нито за миг, преди да отприщят необузданата магия. Пък и дори пещерните твари да не знаят как да си послужат с пръстена, опасявам се, че под Гръмовръх още живеят някои от Злонравните. Те не са чужди на съкровените знания и напълно е по силите им да боравят с бяло злато. Само че ние нямаме време и трябва да го пестим, когато можем. И друго ме подтиква да те преведа през Анделейн в тези дни от годината… стига да побързаме. Няма да говоря за това, сам ще видиш причината и ще се зарадваш, ако не ни сполети зло по пътя дотам.