Пурпурно небе [bg]

В стаята настъпи потискаща тишина. И Хоузи, и Карин замряха на местата си, не смееха да помръднат. Иън долови някъде в далечината просвирването на влак, наближил прелез. Това означаваше, че дори без да се обръща към часовника, може да каже, че е 5:35, сутрешният влак за града минаваше на север от Хардуд. Той задържа погледа й, без да трепне, в продължение на цяла една минута, която му се стори час, въпреки че наум броеше ударите на сърцето си и стигна едва до двайсет и пет.

Тя отвори уста, преглътна с усилие, а след това преглътна още веднъж.

— Нямам право — каза тя, а гласът й бе едва доловим шепот — да се обиждам от думите ти. — Кръстоса пръсти пред себе си на масата и ги стисна толкова силно, че кокалчетата й побеляха също като порцелановите чинийки. — Загубих това право, когато те убедих да не позволиш на съпруга ми да тръгне с теб в момент, когато Хоузи спешно трябваше да се върне в Тир На Ног:

Хоузи кимна, също като съдия, който стоварва чукчето, за да съобщи окончателното си решение.

— Точно така е, Карин — каза той, с любезен и спокоен глас, както обикновено. — Само че ти се обиди, нали така?

— Не. — Тя поклати глава. — Не съм.

— Така е — каза Иън. — Права си. Така има смисъл. — Искаше му се да си пораздвижи рамото, за да провери дали се оправя, но щеше да се получи доста глупаво, затова се въздържа. Стараеше се да върши по една глупост, а това, което възнамеряваше да каже, бе толкова глупаво, че бе все едно да мине през необезопасено минно поле. Може би беше особено голяма глупост, но можеше и да се окаже, че не е никак глупаво. И в единия, и в другия случай думите му не бяха безопасни. — Наистина има смисъл.

— Иън. — Хоузи се приведе напред. — Тя казва истината. Тя не иска ти да заминаваш.

„Да бе, сигурно. А пък аз съм скапаната кралица на красотата на майския брой на Плейбой“.

— Не. Моля те, Иън, изслушай ме. Моля те, не заминавай. Не сега. Не и докато Ториан го няма. Той ще… — Тя се овладя и за момент стисна очи. — Той няма да ми повярва — продължи тя. — Ще реши, че аз съм те убедила да тръгнеш.

— И защо ще си мисли подобно нещо? — попита Иън. — Само заради това, което направи преди шест месеца ли? — Бедата бе, че в думите й имаше смисъл. Този път наистина имаше много смисъл. — Както и да е. Аз ще обясня на Ториан как стоят нещата. Той не може да дойде с мен, поне не и там, където смятам да отида.

Хоузи кимна с разбиране.

— Във Владенията, разбира се.

— При Огнения Херцог — Иън сви ръце в скута си. — Мисля да му се обадя, защото ми дължи услуга — каза той.

Погали тежкия пръстен на пръста си. Иън нямаше да се почувства като мръсник, ако използваше пръстена още веднъж, за да убеди Негово Топлейшество да му помогне. Как ли пък не, при положение че настоящият Огнен Херцог дължеше поста си на Иън, който уби натрапника, узурпирал трона и престорил се за бащата на стария Негово Топлейшество. А херцозите от Владенията бяха известни с това, че поддържаха връзки, ако не с всички, то поне с някои от Чедата на Фенрис.