Зовът на барабана [bg]

— Клеър ми го даде — майката на Бри. Е, тя разбира от хубаво уиски. — Поклати носталгично глава и вдигна чашата за наздравица.

— Slainte — каза тихо Роджър и наклони чаша, преди да отпие.

Абърнати затвори очи в мълчалив жест — дали към уискито или към жената, Роджър не разбра.

— Жива вода, а? Наистина вярвам, че това чудо може да вдигне и мъртвец. — Той остави с голяма почтителност бутилката в барчето.

Колко ли беше казала Клеър на Абърнати? Достатъчно, предположи Роджър. Докторът взе чашата си и го огледа продължително.

— След като бащата на Бри е мъртъв, предполагам, че честта се пада на мен. Може би ще имаме време за дълъг разговор, преди да кацнат, или искаш да караме по кратката процедура?

Роджър изви вежда.

— За намеренията ти — уточни докторът.

— О, изцяло почтени.

— Така ли? Снощи се обадих на Бри, за да разбера дали ще идва днес. Не ми отговори.

— Бяхме на келтски фестивал в планините.

— Аха. Ами аз се обадих отново в единайсет. И в полунощ. Не ми отговори. — Докторът още се взираше изпитателно в него, но вече не толкова сърдечно. Остави чашата си с леко чукване.

— Бри е сама — каза той. — Тя е самотна. И е красива. Не бих искал някой да се възползва от това, господин Уейкфийлд.

— Аз също… доктор Абърнати. — Роджър допи чашата си и я остави решително. Топлина гореше на бузите му и не се дължеше на уискито. — Ако си мислите, че аз…

— ГОВОРИ ХЮСТЪН — изгърмя телевизорът. — БАЗА СПОКОЙСТВИЕ, КАЦАНЕ СЛЕД ДВАЙСЕТ МИНУТИ.

Обитателите на кухнята се развикаха и размятаха бутилки кока-кола. Бриана, изчервена от усилията, се смееше и махаше небрежно на поздравленията, после остави ножчето. Абърнати сложи длан върху ръката на Роджър, за да го задържи.

— Помнете, господин Уейкфийлд — каза той достатъчно тихо, за да не го чуят останалите. — Не искам да разбера, че сте направили това момиче нещастно. Никога.

Роджър внимателно се освободи от ръката му.

— Прилича ли ви на нещастна? — попита възможно най-любезно.

— Неее — отвърна Абърнати, залюля се на токове и присви очи към него. — Точно обратното. Начинът, по който изглежда тази нощ, ме кара да си мисля, че трябва да ви забия един в мутрата от името на баща ѝ.

Роджър не се сдържа и се обърна да я погледне отново; така беше. Тя имаше тъмни кръгове под очите, кичурчета се бяха освободили от опашката ѝ, а кожата ѝ сияеше като восък на запалена свещ. Приличаше на жена, която е имала дълга нощ — и ѝ се е насладила.

И сякаш засякла го с радар, тя се обърна и го погледна над главата на Гейл. Продължи да говори с Гейл, но очите ѝ останаха вперени в него.

Докторът се прокашля силно. Роджър откъсна вниманието си от нея и видя, че Абърнати го гледа със замислено изражение.

— О — каза докторът с друг тон. — Така значи?

Яката на Роджър беше разкопчана, но имаше чувството, че е със стегната вратовръзка. Срещна очите му и отвърна: