Синовете на Спарта [bg]

Клеарх кимна, макар че забеляза, че Кир свива и отпуска юмрук, докато говори.

— Радвам се, че не би дал подобна заповед. Рядкост е владетел да знае какви са границите, още по-рядко — да ги спазва.

Кир стрелна с поглед човека, който му казваше, че не би търпял да го наказват — човек, който му служеше. Усети как гневът му се надига и лицето му се зачервява. Клеарх пък гледаше опитите на принца да овладее гнева си с известен интерес.

— Съжалявам за поведението си — каза Кир. — Днес виждам единствено проблеми. Твоите хора са… превъзходни. Мислех си, че зная легендата за спартанците, но да ви видя как тренирате в условия, близки до бойни… истината е невероятна. Всеки спартанец сякаш мисли като военачалник и в същото време изпълнява заповеди като войник. Как го правите, Клеарх? Ако имах десет хиляди мъже като твоите, останалите изобщо нямаше да ми трябват. Бих могъл да завоювам целия свят само с тях.

— Те са възпитани да мислят самостоятелно — каза Клеарх, — но в свободата няма особен смисъл, ако не можеш да преценяваш. Господарю, всичките ми хора са тренирали и са се били рамо до рамо години наред, още от момчешките казарми у дома. Те следват заповеди, разбира се, но ако видят пробив или слабост, могат да решат да развалят строя и да атакуват. Никой офицер не вижда цялата битка, войниците също не я виждат. Затова ти седиш на висок кон и затова ние пращаме съгледвачи напред и по фланговете. Но независимо колко добре се подготвяме, идва момент, когато някой хоплит прегазва двама по-слаби противници и се оказва пред останалите, може би на един хвърлей от дупка в стената или от вражески генерал. Ако чака заповеди, този момент може да бъде изгубен. Ако се втурне напред без мисъл, собствените му редици могат да се нарушат и да бъдат разбити. Това е въпрос на наистина много добра преценка. Когато такива хора вземат правилното решение, ние ги повишаваме. Правим ги офицери. Дори ги награждаваме с венци и къщи. Но ако докара унищожение на редиците си, всички плюят, когато чуят за онзи ден, и вече никое дете не се кръщава с името му. — Клеарх сви рамене. — Както казвам, всичко е въпрос на равновесие.

Клеарх се загледа за момент в далечината, обмисляйки думите си. Кир го разбра и му даде знак да продължи.

— Мисля, че офицерът, когото прати да бичуват, е прекалено глупав за водач. Той не обича хората си, не оценява техните умения и храброст. Видях неговите мидийци. Те са яки мъже, които не се дават лесно. Разбира се, че не искат да маршируват нагоре-надолу по склона, докато спартанците и коринтяните вият като вълци покрай фланговете им! И на всичкото отгоре да бъдат тормозени от подобен човек… честно казано, изненадан съм, че не са го убили. Бойният им дух трябва да е наистина много нисък.