Адвокат за милиони [bg]

— Нищо. Еди винаги си е бил костелив орех и ти го знаеш.

— Да, знам. Обаче тук има нещо друго. Искам да си напълно откровен с мен, Девън, ако искаш да продължа да те представлявам пред съда.

— Прекалено много се тревожиш, Фин. Трябва да ми имаш малко повече доверие и всичко ще бъде наред. Заседанието за гаранцията е утре, нали?

— Да.

— Добре. Изкарай ме оттук и аз ще ти платя парите, които ти дължа.

— Не се тревожа за парите.

— Да, бе! Адвокат, който не се тревожи за пари. С кого си мислиш, че си имаш работа, Фин? Не на мен тия.

— Видях апартамента ти, когато отидох да взема Сали. Давам си сметка, че не можеш да ми платиш. Не и ако си живял в такава дупка.

— Не съди за една книга само по корицата, Фин. От теб искам само да ме измъкнеш под гаранция. Аз ще се погрижа за всичко останало.

Фин въздъхна.

— Шансовете ни са доста добри — каза. — Ще дойда в съда по-рано, за да можем да преговорим предварително. Най-важното е ти да си мълчиш и да ме оставиш да говоря.

Девън се засмя:

— Добре, ти си шефът.

— Сериозно ти говоря, Девън. Съдиите не обичат устати обвиняеми. Нищо не ги вбесява повече.

— Не се притеснявай. Ще бъда послушен. И кълна се, ще ти платя, щом уредим нещата.

— Както и да е.

— Как е Сали?

— Добре е. Тя е на четиринайсет.

— Да, знам. Колкото и скапано да звучи, но тя е най-хубавото нещо, случило се в живота ми. Ще й предадеш ли нещо?

— Добре.

— Кажи й, че излизам утре. Кажи й, че всичко ще се оправи. Кажи й да ми има доверие.

— Сигурен съм, че и преди е чувала това.

— Да — призна бащата. — Този път обаче е самата истина. — И след тези думи затвори.

По пътя обратно за килията за първи път си пое дълбоко въздух. Откакто беше разбрал за убийството на Мърфи, гърдите го бяха стегнали. Сега имаше реална надежда. Може би пък в крайна сметка щеше да успее да остави зад гърба си тъмното си минало.