Прах [bg]

— Ръчна инжекция или с машината?

— Ръчна. Стандартните ангиокатетри и троакар, плюс обичайните трийсет милилитра „Оптирей“.

— Кога ще бъдете тук?

— Надявам се, че до един час — отговарям и виждам как Марино срязва металната мрежа. — Ако те не привършат тук скоро, ние с Бентън ще тръгнем без тях. Ще отидем пеша до службата. Мисля, че те двамата ще се позабавят тук — решавам, когато част от мрежата се стоварва шумно на земята. — Човек би си помислил, че са археолози, изучаващи гробницата на Тутанкамон, ако се съди по начина, по който умуват.

Очуканият стълб на оградата се оказа по-упорит, отколкото полицаите предполагаха, забит дълбоко в цимента. През последния час слушах Марино и Мачадо да обсъждат дали да отрежат с трион въпросната очукана част от галванизирана стомана, или да изскубнат целия стълб, а и да вземат и портичката с издраната ключалка. Няколко пъти през това време Марино изведе Куинси на разходка, включваща тренировъчни минисеанси, които са смешни или жалки в зависимост от гледната точка.

Тези упражнения продължават от седмици, още откак Марино реши да превърне Куинси в работно куче. Той крие парцал, напоен с течности от човешко разлагане, които несъмнено е взел от хладилника в КЦК, а Куинси души вонящия парцал и уринира или се търкаля върху него, поведение, неподходящо за куче за издирване на трупове. Три пъти тази сутрин го гледах как подскача, души, рови, търкаля се и пишка, докато Марино го награждаваше, като надуваше свирката си.

Наблюдавах абсурдния цирк на Марино, борещ се със стълбчето и криещ вонящи парцали, но най-вече гледах как Бентън обикаля наоколо и изучава. Рядко сме заедно на местопрестъпление и съм трогната и впечатлена. Той изглежда ръководен от нещо, което останалите от нас не виждат. Върви решително тук и там, натъпкал крачолите на панталона си в чифт гигантски оранжеви гумени ботуши. Първо се приближи до трупа, преди да го опаковаме и отнесем на дъската. Без да говори с никого, дори с мен, той бавно започна да обикаля мъртвата като едра котка, готвеща се да нападне.

Не сподели с мен мнението си за лъскавото вещество. Не зададе въпроси, а само изслуша внимателно всичко, което му разказах за времето на настъпването на смъртта, не повече от три часа след отвличането, вероятно около осем или девет снощи. Той едва погледна любопитната тълпа, струпана пред Симънс Хол, замаяни млади студенти по пижами или навлекли набързо някаква дреха. Изглежда вече си бе съставил мнение за тях.

Наблюдавах възхитено, но и притеснено, омагьосана от театъра на Бентън. Ритуалното му поведение напомняше за хората, които преследваше. Тръгна след трупа, докато го пренасяха през игрището, през отворената порта, а после го натовариха във вана, който той последва пеша до Мемориъл Драйв. Оттам се върна по стъпките си и влезе в университетското градче сам в сивкавата светлина на утрото, застана на паркинга неподвижно за известно време и се замисли върху гледката от гледната точка на онези, които ловуваше.