Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 148
Перейти на страницу:

Клара в миг си се представи в просторно ателие като това, в което се намираше в момента. Нейното собствено ателие в колежа. С неин диван и неин хладилник, пълен с контрабандна бира. Представи си как напътства жадни за знания младежи и девойки. Бъдещи художници.

Щеше да се погрижи никой да не им причини онова, което бяха причинили на нея. Щеше да ги окуражава. Да ги защитава. Никакъв „Салон на отхвърлените“. Никакви подигравки и пренебрежение. Никакви преструвки, че се поощрява креативността, когато всъщност колежът искаше само покорство.

Щяха да идват в ателието й всеки петък, за да пият бира и да си говорят глупости. Щяха да си подхвърлят идеи, философии, предсказания, дръзки и недообмислени планове. Това щеше да е нейният собствен салон. „Салонът на признатите“.

А тя щеше да сияе в центъра. Световноизвестната художничка, която възпитава бъдещите творци.

Щеше да се чувства преуспяла.

— Помислете си — рече професор Маси.

— Непременно — отвърна Клара. — Благодаря ви.

* * *

Доктор Венсан Жилбер живееше вдън гората. Далеч от човешките дрязги, но и далеч от възможността за човешка дружба. С радост бе направил този компромис. Останалата част от човечеството също нямаше нищо против.

Гамаш и Жилбер се бяха срещали много пъти през изминалите години, но противно на очакванията, изолацията и животът в уединение не бяха подобрили умението на пенсионирания лекар да общува с хората.

— Какво искате? — попита Жилбер, като ги изгледа изпод периферията на сламена шапка, която можеше и да е откраднал от коня на Бовоар при някое предишно посещение.

Мъжът работеше в зеленчуковата градина и Гамаш си помисли, че започва все повече да прилича на библейски пророк или на безумец. Жилбер бе облечен в дълга до средата на прасците нощна риза, която някога е била бяла, но вече беше сива. Обут бе с гумени сандали, които лесно можеше да измие с вода от маркуча, а това беше добре, защото бе затънал до глезените в компост.

— Не приемате ли съседи, които искат да ви гостуват? — попита Гамаш, след като завърза коня си за едно от дърветата.

— Какво искате? — повтори доктор Жилбер, изправи се и тръгна към новодошлите.

— Стига се преструва, Венсан! — възкликна Гамаш през смях. — Знам, че се радваш да ме видиш.

— Носиш ли ми нещо?

Гамаш посочи към Бовоар и очите на по-младия мъж се разшириха.

— Знаеш, че съм вегетарианец — заяви Жилбер. — Нещо друго?

Гамаш бръкна в дисагите си и оттам извади кафяв хартиен плик и картата.

— Добре дошъл, страннико — рече пенсионираният лекар. Грабна плика, отвори го и вдъхна аромата на кроасаните.

След като хвърли едно от безценните печива в гората, без да даде никакво обяснение, Жилбер прибра останалите в дървената си колиба, а Гамаш и Бовоар го последваха.

* * *

Влакът потегли с тромаво клатушкане, но не след дълго вече се носеше стремително и гладко към Монреал.

— Какво беше това за Франсис Бейкън? — попита Мирна, след като поръчаха обяда си на стюарда. — Предполагам, че е имал предвид художника от XX век, а не философа от XVI век.

Клара кимна, но не отговори.

— Какво искаше да каже професор Маси? — упорстваше Мирна. Явно възрастният преподавател не бе споменал Бейкън случайно.

Клара гледаше през прозореца към покрайнините на Торонто. За момент Мирна се запита дали приятелката й е чула въпроса. И тогава Клара заговори. На препълнените контейнери за смет. На прането, което съхнеше на просторите. На графитите. Те нямаха никаква художествена стойност, представляваха просто име, написано отново и отново. Творецът бе заявил себе си. Надраскал бе със спрей огромни и дебели черни букви. Отново и отново.

— Бейкън често е рисувал триптихи. — Думите на Клара леко замъглиха стъклото на прозореца. — Мисля, че професор Маси имаше предвид един от тях — с Джордж Дайър.

Това не говореше нищо на Мирна, но очевидно означаваше много за Клара.

— И?

— Мисля, че професор Маси се опита да ме предупреди. — Клара отклони поглед от прозореца и се обърна към приятелката си.

— Кажи ми — подкани я Мирна, макар да беше пределно ясно, че Клара е готова да направи всичко друго, но не и да облече мислите си в думи.

— Джордж Дайър и Бейкън са били любовници — обясни Клара. — Отишли в Париж на голяма изложба с картините на Бейкън. Това бил първият голям триумф в кариерата на художника. И докато Бейкън приемал поздравления…

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)