Дългият път към дома [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПРЕС
- ISBN: 9786191515158
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:
Клара в миг си се представи в просторно ателие като това, в което се намираше в момента. Нейното собствено ателие в колежа. С неин диван и неин хладилник, пълен с контрабандна бира. Представи си как напътства жадни за знания младежи и девойки. Бъдещи художници.
Щеше да се погрижи никой да не им причини онова, което бяха причинили на нея. Щеше да ги окуражава. Да ги защитава. Никакъв „Салон на отхвърлените“. Никакви подигравки и пренебрежение. Никакви преструвки, че се поощрява креативността, когато всъщност колежът искаше само покорство.
Щяха да идват в ателието й всеки петък, за да пият бира и да си говорят глупости. Щяха да си подхвърлят идеи, философии, предсказания, дръзки и недообмислени планове. Това щеше да е нейният собствен салон. „Салонът на признатите“.
А тя щеше да сияе в центъра. Световноизвестната художничка, която възпитава бъдещите творци.
Щеше да се чувства преуспяла.
— Помислете си — рече професор Маси.
— Непременно — отвърна Клара. — Благодаря ви.
Доктор Венсан Жилбер живееше вдън гората. Далеч от човешките дрязги, но и далеч от възможността за човешка дружба. С радост бе направил този компромис. Останалата част от човечеството също нямаше нищо против.
Гамаш и Жилбер се бяха срещали много пъти през изминалите години, но противно на очакванията, изолацията и животът в уединение не бяха подобрили умението на пенсионирания лекар да общува с хората.
— Какво искате? — попита Жилбер, като ги изгледа изпод периферията на сламена шапка, която можеше и да е откраднал от коня на Бовоар при някое предишно посещение.
Мъжът работеше в зеленчуковата градина и Гамаш си помисли, че започва все повече да прилича на библейски пророк или на безумец. Жилбер бе облечен в дълга до средата на прасците нощна риза, която някога е била бяла, но вече беше сива. Обут бе с гумени сандали, които лесно можеше да измие с вода от маркуча, а това беше добре, защото бе затънал до глезените в компост.
— Не приемате ли съседи, които искат да ви гостуват? — попита Гамаш, след като завърза коня си за едно от дърветата.
— Какво искате? — повтори доктор Жилбер, изправи се и тръгна към новодошлите.
— Стига се преструва, Венсан! — възкликна Гамаш през смях. — Знам, че се радваш да ме видиш.
— Носиш ли ми нещо?
Гамаш посочи към Бовоар и очите на по-младия мъж се разшириха.
— Знаеш, че съм вегетарианец — заяви Жилбер. — Нещо друго?
Гамаш бръкна в дисагите си и оттам извади кафяв хартиен плик и картата.
— Добре дошъл, страннико — рече пенсионираният лекар. Грабна плика, отвори го и вдъхна аромата на кроасаните.
След като хвърли едно от безценните печива в гората, без да даде никакво обяснение, Жилбер прибра останалите в дървената си колиба, а Гамаш и Бовоар го последваха.
Влакът потегли с тромаво клатушкане, но не след дълго вече се носеше стремително и гладко към Монреал.
— Какво беше това за Франсис Бейкън? — попита Мирна, след като поръчаха обяда си на стюарда. — Предполагам, че е имал предвид художника от XX век, а не философа от XVI век.
Клара кимна, но не отговори.
— Какво искаше да каже професор Маси? — упорстваше Мирна. Явно възрастният преподавател не бе споменал Бейкън случайно.
Клара гледаше през прозореца към покрайнините на Торонто. За момент Мирна се запита дали приятелката й е чула въпроса. И тогава Клара заговори. На препълнените контейнери за смет. На прането, което съхнеше на просторите. На графитите. Те нямаха никаква художествена стойност, представляваха просто име, написано отново и отново. Творецът бе заявил себе си. Надраскал бе със спрей огромни и дебели черни букви. Отново и отново.
— Бейкън често е рисувал триптихи. — Думите на Клара леко замъглиха стъклото на прозореца. — Мисля, че професор Маси имаше предвид един от тях — с Джордж Дайър.
Това не говореше нищо на Мирна, но очевидно означаваше много за Клара.
— И?
— Мисля, че професор Маси се опита да ме предупреди. — Клара отклони поглед от прозореца и се обърна към приятелката си.
— Кажи ми — подкани я Мирна, макар да беше пределно ясно, че Клара е готова да направи всичко друго, но не и да облече мислите си в думи.
— Джордж Дайър и Бейкън са били любовници — обясни Клара. — Отишли в Париж на голяма изложба с картините на Бейкън. Това бил първият голям триумф в кариерата на художника. И докато Бейкън приемал поздравления…