Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 148
Перейти на страницу:

— Защото е изчезнал.

— Не го ли беше изгонила Клара?

— Да, но са имали уговорка да се срещнат точно след една година. Трябвало да се случи преди няколко седмици. Но той така и не се е появил.

Венсан Жилбер изглеждаше искрено изненадан.

— Питър обичаше Клара. Много неща ми убягват в този живот — заяви той, — но имам нюх за любовта.

— Както прасетата надушват трюфелите — обади се Бовоар и веднага съжали за думите си, когато видя как реагира светецът негодник.

Но Жилбер неочаквано се усмихна.

— Точно така. Мога да я надуша. Знаете ли, любовта си има собствен мирис.

Бовоар зяпна Жилбер, удивен от това, което току-що бе чул.

„Може би — помисли си той — този човек…“

— Мирише на компост — рече Жилбер.

„… все пак е негодник.“

Дванайсета глава

Арман Гамаш се поклащаше на гърба на своя кон-лос и си мислеше за посещението при Венсан Жилбер. И за Париж. За своя Париж. За Париж на Жилбер. За Париж на Питър. Докато размишляваше, прохладната гора сякаш се отдръпваше и чворестите стари дървета започнаха да се преобразяват. Разместваха се и се пренареждаха, като накрая вече не бяха непроходим лес, а величествен парижки булевард. Гамаш яздеше по широка улица, покрай която се извисяваха разкошни здания. Някои от периода на Осман, други в стил ар нуво, трети — в стил бозар. Минаваше край паркове, китни кафенета и внушителни монументи. Насочи своя кон-лос по булевард „Монпарнас“. Край него се редяха червени навеси, парижани четяха, седнали до масички с кръгли мраморни плотове. Подмина „Ла Купол“, „Ла Ротонд“, „Льо Селект“ — кафенета, където Хемингуей и Ман Рей бяха прекарвали по-голямата част от времето си с питие и ръка. Където поколения писатели и творци бяха спорили или се бяха вдъхновявали през вековете. Някои така и не си бяха тръгнали. Вляво Гамаш почти виждаше гробището „Монпарнас“, където бе погребан Бодлер, а Сартър и Симон дьо Бовоар почиваха навеки под надгробните си плочи в компанията на „Целувката“ — великолепната скулптура на Брънкуш.

Недалеч, оттатък гробището, се издигаше противната кула „Монпарнас“ като предупреждение към онези, които споделяха съвременното убеждение, че съвършенството подлежи на усъвършенстване. Гамаш и Бовоар с тропот подминаваха миналото. Отвъд отдавна мъртвите художници и писатели. Отвъд „Монпарнас“. Към квартала, където Питър Мороу бе избрал да се установи. Толкова близо до тази творческа експлозия. Но на светове от нея. Завиха по улица „Вожирар“ и магията бавно започна да избледнява. „Градът на светлината“ загуби блясъка си и се превърна в обикновен град. На моменти красив. Оживен. Но не онзи Париж, в който бяха творили Мане, Пикасо и Роден.

Накрая стигнаха до целта си. Гамаш подръпна юздите и усети леко разтърсване, когато конят на Жан Ги се блъсна в задницата на неговия кон. И Бовоар, и животното бяха изпаднали в някакво вцепенение. Но се сепнаха.

— Защо спряхме? — Жан Ги и конят му се озърнаха.

Гамаш бе вперил поглед в едно дърво така, сякаш очакваше стволът да се разтвори и да минат през него като през врата.

* * *

— Уффф! — Клара се настани на един от дървените столове в градината и се плъзна назад, а гърбът й се отпусна на възглавницата. На широкия подлакътник от едната страна я очакваше чаша джин с тоник, за която мечтаеше от мига, когато се качии задушната кола на Мирна, за да се приберат от Монреал. На другия подлакътник стоеше купичка с чипс.

Клара се радваше, че най-сетне си е у дома.

— Започнете вие — подкани художничката и усети как тялото й потъва във възглавницата.

Рен-Мари, Арман, Жан Ги и Мирна се бяха събрали в градината зад къщата й, за да обменят информация

— Мисля, че знам къде е отишъл Питър, когато си е тръгнал оттук — каза Гамаш.

— Вече ни е известно — прекъсна го Клара. Посочи картата, която бившият детектив тъкмо разгъваше върху масата. — В Париж.

— Да. Париж, Флоренция, Венеция — потвърди едрият мъж и изгледа Клара над ръба на очилата си. — Като изключим едно нещо, във всичко това видимо имаше логика.

— Дъмфрийс — включи се и Рен-Мари.

Съпругът й кимна.

— Защо е отишъл в Дъмфрийс? Този важен въпрос ми отвлече вниманието и така пропуснах да се вгледам по-внимателно и една подробност.

— Защо си е направил труда да стигне чак до Париж, а е отседнал в петнайсетия арондисман? — попита Клара и отново се изправи в стола си.

— Oui. Именно.

Тъмнокафявите очи на Гамаш блестяха. Нямаше съмнение.

Не защото изпитваше удоволствие от това, което вършеше, а защото бе много добър в него. Беше като миньор, който носеше факел и осветяваше тъмните галерии. Копаеше надълбоко, понякога опасно дълбоко, за да се добере до онова, което се криеше там.

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)