Без светлина [bg]

15.

Рей Безъм беше вървял петнадесет или двадесет минути, когато видя дървения корпус на стария разбит кораб сред тревата на сто ярда пред него. Несъзнателно ускори крачка и вълнението го накара почти да забрави за тежестта на кутията с рибарските принадлежности, на въдицата и кофата със стръвта. Той ги мъкнеше вече три четвърти миля от мястото, където наетата лодка го бе свалила. Лодкарят щеше да се върне в девет часа, чак по тъмно, за да го закара обратно до Порт Изабел. Бока Чика беше съвсем накрая. Това беше най-южната точка. Ако повървеше още една миля и половина, щеше да стигне до просторните песъчливи плитчини, там, където Рио Гранде се влива в Мексиканския залив, а от другата страна на това мръсно мочурище — може би на двеста ярда — беше Мексико. Точно заради това той идваше тук. С изключение на някой случаен скитник, мястото беше съвсем усамотено.

Безъм погледна часовника си, а после огледа залива. Водата беше матово сиво-кафява, тук-таме проблясваше в бледотюркоазено, а понякога и светлосиньо в разбиващите се вълни. Мексиканският залив не бе нещо особено красиво, или не в традиционния смисъл, който се влага в понятието крайбрежие. Но за него този характерен, непривлекателен цвят на топлия Гълфстрийм беше красив, дори екзотичен, и нищо в досегашния му живот не можеше да се сравни с острия мирис на тези солени морски ветрове, които, ако се случиш в определено време рано сутрин или късно вечер, както сега, носеха със себе си полъх от пушеците на Мексико.

Това беше неговият шести и последен следобед. Зет му, който бе пътувал с Безъм от Хюстън, се разболя на втория ден и отлетя обратно. Не съжаляваше за него. Всъщност зет му не бе особено запален въдичар и не обичаше да се размотава по магазините за стръв и по барчетата, когато мъртвите вълнения пречеха на кълвенето. Но пък точно там човек научаваше доста неща, в ония кръчмички, където старци с бирени шкембета, потъмняла кожа и развалени зъби се криеха на сянка в горещите часове. Тия типове можеха да ти кажат някоя и друга приказка какво да правиш, ако теченията са хубави и си решил да уловиш някоя сьомга, пъстърва или камбала. Заради тая едничка седмица той живееше през останалите петдесет и две.

Пак погледна часовника си, докато вървеше към останките от риболовното корабче, разбило се на брега преди седем години. Беше разучил нивото на прилива и след половин час искаше да бъде във водата. Слънцето залязваше зад гърба му, някъде в Мексико. Щеше да има два хубави часа за риболов, преди да се стъмни. Но най-напред, просто за да се наслади на мига, той пусна такъмите си до корабчето и седна на пясъка. Извади пакет цигари от джоба на ризата си и запали една, после бръкна в един от високите рибарски ботуши, които бе домъкнал, и извади една бира. Отвори запотената кехлибарена бутилка и се облегна на избелелия корпус на кораба. Над него в небето се носеха чайки, писукаха, кръжаха, потапяха се, за да го погледнат. Искаше му се този миг вечно да продължава.