Червената лястовица [bg]

Малко по-нагоре по улицата, на която се намираше американското посолство, в руското посолство резидентът Волонтов кастреше Доминика за бавния напредък на операцията ѝ.

— Ефрейтор Егорова, направихте добър старт, но напредъкът ви е твърде бавен. Генерал Егоров изпрати три запитвания за актуализиране на информацията след пристигането ви. Трябва да удвоите усилията си, за да придвижите напред вашето приятелство с Наш. По-чести срещи. Каране на ски заедно. Пътешествия за уикендите. Бъдете изобретателна. Генерал Егоров още веднъж препоръча да култивирате в Наш емоционална зависимост от вас.

Волонтов се облегна назад в стола и прокара мръсни пръсти през намазаната с брилянтин коса.

— Благодаря, полковник — каза Доминика. Чичо ѝ, Семьонов, а сега и този смрадлив мутант. — Може ли да ми кажете, ако обичате, какво има предвид директор Егоров под „емоционална зависимост“?

Спокойният ѝ поглед го предизвикваше да ѝ предложи да съблазни американеца.

— Сигурен съм, че не мога да говоря от името на заместник-директора — каза Волонтов, отклонявайки се от разнебитения мост на техния разговор. — Всичко, което е необходимо, е да се фокусирате върху придвижването на отношенията ви напред. Развийте връзки на доверие. — Волонтов размаха ръце във въздуха, за да илюстрира какво би могло да означава „връзки на доверие“. — И най-важното — накарайте го да говори за себе си.

— Разбира се, полковник — каза Доминика, ставайки от стола. — Ще придвижа нещата напред и ще ви държа в течение. Благодаря ви за ценните насоки.

След заседанието с Волонтов Доминика беше като изпразнена. Той действаше в незначителен и гаден свят, пълен с лукави намеци и инсинуации. „Връзки на доверие“, „емоционална зависимост“. Школата за лястовички. През цялата си кариера ли щеше да се разправя с това?

Докато вървеше към вкъщи, Доминика кипеше от ярост. Отърси се от това! Тя беше изпратена по назначение в чужда страна, живееше в свой собствен апартамент в малък град от приказките. Това беше чудесно. Имаше да върши важна работа срещу квалифициран американски офицер от разузнаването. Е, той не изглеждаше толкова опасен, но си беше офицер от ЦРУ и това беше достатъчно. Тази вечер тя щеше да го подведе да говори повече за себе си. Щеше да го попита какво мисли за руснаците — той все още не си беше признал, че говори езика. Щеше да го накара да говори за Москва. Трябваше да признае, че е бил на работа там. Докато вървеше бързо по осветената улица към

„Иржонкату“, несъзнавайки, че куцането ѝ е по-забележимо, тя с нетърпение очакваше срещата.

Нейт също вървеше към „Иржонкату“ и мислеше усилено, главата му беше толкова заета, че едва осъзна, че е забравил за улицата и е игнорирал своите шест правила. Събуди се, плейбой, помисли си той. Това е първата вечер от новата ти разработка. Той използва червената светлина, за да пресече улицата и смени посоката, за да хвърли поглед наоколо, докато наблюдаваше трафика. Никакви налучквания, никакви случайности. Върви още три пресечки и го направи отново. Няма повтарящи се субекти. Това вече не е забавна свалка със синеока славянка в мокър бански. Не, ако тя беше офицер от СВР — а той все още се съмняваше в това, — Наш щеше да отдели нужното внимание и да направи някои допълнителни оценки. Господи, по-добре щеше да му бъде да разработва този пияница Тишков. Най-малкото той поне имаше достъп до документи и протоколи от тайни срещи. Това би било истински трофей, нещо, което щеше да вдигне шумотевица у дома.

Доминика също бе потънала в мисли и затова пропусна да провери дали не я следят, докато не се озова на три пресечки от басейна. За да поправи небрежността си, тя направи безсмислено обръщане на посоката в алеята — пенсионерите биха завили от възмущение — и се почувства нелепо. Тъй като и двамата разсеяно вършееха по улицата, завиха зад различни ъгли и пристигнаха пред входната врата на басейна в едно и също време. Дишането на Доминика беше ускорено, пулсът на Нейт усилен, но и двамата помнеха какво трябва да си направят един на друг и се захванаха за работа.