Игри за милиарди [bg]

Уолтърс погледна тавана и удари по масата.

— Това ли е всичко?

— Мич, този бизнес се движи от търсенето. Ти го знаеше, когато ни изкупи преди пет години. Не можем да накараме армията и флота да стрелят повече.

Изненадващото посещение на Уолтърс бе накарало Дайсън да прекара кошмарен половин час. Трийсет минути въпроси без отговор, придружени с ръмжене и мръщене. Дайсън не беше сигурен още колко би могъл да издържи.

Познат от летището го бе предупредил още при кацането на самолета на Капитол Груп. Той трескаво се бе обадил на жена си, за да й каже да се свърже с брокер на недвижими имоти и да уреди бърза продажба. Мич Уолтърс рядко правеше посещения и никога на добра воля.

Сега той сбърчи чело и присви очи.

— Дайсън, резултатите ти падат стремително от две години и това е факт.

— Но все още имаме печалба. Непрекъснато намаляваме разходите и освобождаваме хора.

— Не е достатъчно.

— Затворих половината цехове. Няма ток, няма вода, няма чистене всяка нощ. Половината завод запустя и потъна в прахоляк.

Уолтърс гледаше съсредоточено една от таблиците, които се изготвяха всеки месец и показваха подробностите за фирмените финанси.

— А какво ще кажеш затова? — попита той и заби пръста листа.

— За кое? — Дайсън се наклони напред, за да види по-добре какво му сочи Уолтърс. — Доставчиците ли?

— Аха, доставчиците.

— Какво за тях?

— Какво направи, за да ги притиснеш?

— Не сме ги оставили на спокойствие нито миг, повярвай ми. Преди шест месеца ги извикахме тук всичките, натегнахме им винтовете и им обяснихме, че ще трябва да споделят част от загубите ни или ще стане по-лошо.

— Добре. В този дух трябва да се действа.

— Съгласиха се да поемат десет процента намаление на приходите.

— Само толкова? Десет процента? — извика Уолтърс, сякаш това бе нищо.

— За бога, Мич, повечето от тях са в бизнеса с много малък марж на печалба. Десет процента орязване ги смазват. Така буквално остават без никакъв шанс за растеж. Работят в режим на оцеляване.

Уолтърс се вгледа в таблицата. Имаше общо 120 доставчици, описани в 6 таблици, но конкретно един като че ли привличаше най-много вниманието му.

— Знаеш ли какво трябва да направиш? — попита той най-накрая и чукна с пръст по слепоочието си, като че ли идеята му бе хрумнала току-що.

Да. Да си намеря друга работа, при която няма да се налага да отговарям на досадни кретени като теб — изкуши се да каже Дайсън, но замълча.

— Не.

— Пример, ето какво ни е нужно. — Уолтърс вдигна пръст, затвори очи и посочи привидно произволна цел. Отвори очи и се наведе.