![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Имаше и още нещо.
Преди два месеца Политбюро бе гласувало за отправянето на частна покана към американския президент да присъствува заедно със съпругата си и американския държавен секретар на чествуването на Великата октомврийска социалистическа революция. Такава чест Политбюро обикновено оказваше на чуждите комунистически лидери от най-висок ранг. Неколцина от Политбюро се бяха противопоставили на поканата като един вид идеологическо замърсяване, но въпреки това бяха гласували „за“.
Президентът бе приел.
В този момент Горбачов вдигна глава. Както винаги, театралната пауза беше неповторима.
— Вижте, снощи разговарях с президента. Той изрази съжалението си, както и твърдата си увереност, че и ние сме толкова обезпокоени от смъртта на момичето, както и той самият. Освен това потвърди още веднъж, че очаква срещата ни в Москва на 7 ноември. Очаква да застанем заедно пред саркофага на Ленин.
Някои негови поддръжници се усмихнаха на умно изиграния ход. Опонентите му, макар че бяха силно впечатлени, останаха по-резервирани.
— Остава въпросът — долетя недоволният глас на Егор Лигачов, най-изявеният опонент на Горбачов, — как бе допуснат този инцидент? Кой стои зад всичко това? Вярно ли е, че не владеем положението изцяло? Съществуват ли елементи, които да заплашват самото ни съществуване?
— Ще се съберем отново след няколко дни — започна Горбачов, но после забеляза, че Павличенко иска думата. — Да?
— Възможно е президентът да не е в състояние да овладее собственото си правителство — каза тихо той.
— Не разбирам.
— Тази сутрин ми донесоха резултатите от анализа на бомбата — продължи мрачно шефът на КГБ. — Бомбата не е руска. Не е динамитна. Било е пластичен експлозив C-4: — Той замълча за малко, за да наблегне на думите си, и продължи:
— Точно този вид пластични експлозиви се произвеждат само в САЩ.
Седящите около масата явно бяха шокирани. Възцари се продължително и напрегнато мълчание.
Най-накрая президентът вдигна поглед и каза:
— Заседанието е секретно.
Това означаваше, че дори и най-близките сътрудници не трябва да узнаят за току-що обсъжданите проблеми. „Да — помисли си той — нещо става“. Бавно поклати плава. Инстинктът рядко го лъжеше. Нещо опасно. Прокара кърпичката си по потното си чело и стана, за да обяви закриването на заседанието.
10
Бостън
Залата пред болничната стая на Алфред Стоун в отделението по сърдечносъдови заболявания беше изпълнена с неравномерните писукания на десетина кардиологични монитора, всеки настроен на различен тон. Всички заедно образуваха нестроен хаотичен електронен хор. Стаята на Стоун беше малка и семпла — стойка за система, бежов телефонен апарат, телевизор, покачен високо на стената срещу леглото, а над самото легло бе поставен монитор, по който пробягваше начупена зелена линия, проследяваща сърдечния ритъм. По перваза на прозореца все още нямаше цветя, още бе твърде рано.
Из коридорите се носеха обичайните болнични миризми, долавяше се дъх на доматена супа и дезинфектант.
Алфред спеше, завит със синьо одеяло. Изглеждаше състарен с двадесет години; лицето му се издължено и тебеширено бледо. От една банка по безцветна тръбичка, която минаваше покрай ухото и оттам отиваше в носа, поемаше втечнен кислород. На гърдите му бяха фиксирани три проводника, свързани с монитора.
— Вчера баща ви се е събудил от следобедната си дрямка и е усетил спазъм и силна болка в гърдите — обясняваше му уморено сестрата, висока мъжкарана, прехвърлила петдесетте. Беше опънала посребрената си вече черна коса в такава стегната опашка, че Стоун се зачуди дали не я боли. — Добре, че се е обадил на Бърза помощ. В интензивното са поставили диагноза лек сърдечен удар.
— Кога ще може да се прибере у дома? — попита Стоун. — Утре?
— Едва ли — отвърна тя и попипа отпуснатата си двойна брадичка. — Най-рано след няколко дни. Ще му направим пълни изследвания. Това означава, че ще следим кръвната картина, евентуалните изменения в електрокардиограмата, стойностите на кръвното налягане.