Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Също така Ким ясно беше почувствала, че вроденият й инстинкт да долавя емоциите на човека срещу себе си блокира в секундата, в която влязоха в кабинета на доктор Тори. По ирония на съдбата въпреки собствената си емоционална студенина Ким беше изключително възприемчива към емоциите на околните, но в присъствието на Алекс просто не беше доловила нищо. Никакви чувства.
— Божичко, началник, какво те тревожи? Жената отговори на въпросите и се съгласи да свидетелства. Браво на нас, справихме се.
— А красотата и флиртаджийските усмивчици изобщо не ти повлияха, така ли?
— Ни най-малко — Брайънт държеше сандвич в едната си ръка и химикалка в другата. — Вярно, хубава жена е, малко кльощава за моя вкус, но, доколкото знам, да бъдеш красив не е противозаконно. Искам да кажа, като цяло ми се стори, че си разбира от работата. Тия дипломи на стената човек не може да си ги разпечата от Интернет.
— Не казвам, че ни мами…
Брайънт захвърли химикалката.
— А какво казваш? Докторката ни каза всичко, което искахме да чуем. Вече знаем, че Рут Уилис не е убила в състояние на временна невменяемост и от прокуратурата ще ни бъдат вечно признателни. Случаят е желязно подсигурен. Презастраховани сме отвсякъде и аз просто не виждам проблем.
Ким потърка брадичката си. Сержантът беше напълно прав, но дълбоко в корема й интуицията продължаваше да я гризе.
— И защо я захапа така на излизане? — попита Брайънт.
— Просто отбелязах един факт.
— Тя е лекар, не Господ. Откъде би могла да знае какви ще ги натвори Рут?
Ким виждаше как раздразнението се отразяваше и на външния вид на сержанта: сакото му стоеше накриво, вратовръзката му беше разхлабена, а най-горното копче на ризата — разкопчано.
Но това не я спря.
— Тя е психиатър. Експерт по начините, по които работи съзнанието. Все е трябвало да се досети, че е възможно Рут в определен момент да потърси отмъщение, не мислиш ли?
Брайънт дояде първия сандвич и си изтри устата.
— Не, не смятам. Поръчаха ни да съберем информация за нуждите на обвинението. Още отначало ти беше убедена, че убийството е предумишлено. Разследването потвърди, че си права, но ти не мирясваш и продължаваш да подозираш в някакви черни задни мисли всеки, който иска да помогне. Не всички хора са лицемерни и зли, началник — сержантът въздъхна дълбоко. — Слизам до кафенето да взема нещо за пиене.
Когато Брайънт се върна, нещата между него и Ким вече бяха изгладени. Както винаги.
Междувременно инспекторката реши на първо време да се задоволи с едно търсене в Гугъл. Въведе пълното име на терапевтката и в отговор получи дванайсет препратки. Започна от най-горната.
Десет минути по-късно беше посетила уебсайта на терапевтичната практика на доктор Торн и беше научила що за статии беше писала и публикувала Алекс. Освен това се запозна с благотворителните каузи, в които беше ангажирана терапевтката, разгледа и сайтовете, в които тя предлагаше безплатни онлайн сеанси.
Когато Брайънт се върна, Ким вече си беше дала сметка, че той е напълно прав. Търсенето в мрежата не беше довело до нищо. Трябваше да спре да мисли за доктор Александра Торн.
Засега.
Двайсет и три
Ким слезе от мотора, свали каската и се опита да остави последните думи на Уди в нея, но те продължиха да звучат в ушите й. При никакви обстоятелства да не се опитва да осъществи връзка с момиченцата на Дън, нито да разговаря с тях. Ако не я лъжеше паметта, не се беше съгласила с това условие. Поне не открито. Така че, в интерес на истината, не беше поела задължението да го спазва.
Дори на Брайънт не беше казала къде отива. Днес бяха спорили достатъчно.
„Фордам Хаус“ беше нова сграда, построена от западната страна на Виктория Парк в Типтън. Записан в „Книгата на Страшния съд“1 под името Тибинтън, Типтън беше един от най-силно индустриализираните градове в Черните земи. Някога го наричали „Мидландската Венеция“ заради многото му канали. Но, както и в много други градове в областта, през осемдесетте години на двайсети век много от фабриките в Типтън бяха затворили и на тяхно място бяха построени жилищни квартали.
Във „Фордам Хаус“ се влизаше през широка остъклена веранда, над която с простички черни букви, очертани със златно, беше изписано името на институцията. Ким знаеше, че в нея се полагат грижи за жертви на сексуално насилие, докато се изчаква властите да решат по-нататъшната им съдба. Децата тук или биваха прехвърляни дългосрочно в приемно семейство, или се връщаха при родител или друг член от семейството си. Настаняването им във „Фордам Хаус“ беше временно и продължителността на престоя варираше от няколко дни до няколко месеца. Социалните трябваше да решат дали момиченцата Дън да бъдат върнати при майка си и кога да стане това.