Игри на злото [bg]

Онова, по което копнееше, беше нейното съвършенство, нейната непоквареност. Беше толкова чиста. От прекараното време заедно Шейн знаеше, че тя ухае на кокос и на жасминов шампоан. Ноктите й бяха без лак, но с безупречен маникюр. Дрехите й бяха нови и чисти.

Що се отнася до него, дрехите на гърба му бяха същите, с които беше напуснал „Хардуик Хаус“ посред нощ. Светлосините джинси бяха вкоравени от мръсотия. По коленете им имаше кал: беше се наложило да „поработи“ в алеята зад една запусната бинго зала в Крадли Хийт. Никога не вземаше повече от пет лири за услугата: колкото да може да си купи нещо за ядене.

Но изцапаните дрехи не го притесняваха. Измъчваше го мръсотията вътре в него. Покварата на миналото беше омърсила всяка клетка от съществото му. Шейн често си представяше как разглобява тялото си на части и измива всяка една от тях с топла вода и сапун. Търкаше ли, търкаше, а после ги сглобяваше обратно, блестящи от чистота.

Но Алекс му беше отнела и тази надежда. Никога нямаше да се освободи от спомените как членът на чичо му пулсира дълбоко в тялото му. Нямаше да изчезне и погнусата, когато си спомнеше как мъжът галеше косата му, как мърмореше окуражително в ухото му, докато го насилваше. Прошепнатите мили думи бяха по-страшни от самото изнасилване.

Момчето усети как в гърлото му се надига жлъчка. Дръпна се още назад, сви в една пряка, преви се и избълва на тротоара спечелената с толкова усилия вечеря от Макдоналдс.

Изпепеляваща ярост се върна в гърдите му с такава сила, че малко остана да го събори на земята. Преди последния разговор с Алекс той все пак хранеше плах лъч надежда, че някога може да бъде пречистен от покварата. Че някой ще намери начин да изстърже някак мръсотията от него.

Но разговорът им онази вечер му беше отнел и тази мечта. Алекс му беше отнела всичко и сега трябваше да си плати.

Шейн изтри уста с ръкава на якето. Знаеше как да влезе. Тесничкото прозорче на банята никога не се затваряше.

Беше сигурен, че може да се провре през малкия процеп. Като дете беше развил до съвършенство умението да се свира в тесни пространства. Докато се криеше.

В момента, в който тя излезеше, Шейн щеше да проникне в дома й: там, където тя се чувстваше в безопасност. И щеше да я чака да се върне.