Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Над него прелетяха чифт грифони — джуджетата продължаваха да патрулират срещу евентуална нова атака. Ронин се съмняваше, че областта скоро ще види нови нападения на дракони, защото последното бе коствало прекалено скъпо на орките. Фалстад и другарите му биха били по-полезни, ако се приземяха и помогнеха на останалите, но изтощеният заклинател подозираше, че джуджетата, които не бяха най-приятелски настроените съюзници на Лордерон, предпочитат да стоят настрана и нависоко. Ако им се предоставеше друга причина, те най-вероятно веднага биха изоставили Хасик, вместо да…
Друга причина?
— Разбира се… — промълви Ронин. Той се загледа към двете създания и техните ездачи, които се спускаха на югозапад. Кой друг, освен джуджетата би се изкушил от предложението му? Кой друг бе толкова луд?
Без да обръща внимание на достолепието си, Ронин се завтече след стопяващите се в далечината фигурки.
Верееса напусна най-южната част на доковете, изпълнена с крайно отвращение. Не само не бе постигнала никакъв успех, но измежду всички човешки селища, които бе посещавала, Хасик се нареждаше сред най-вонящите. И това нямаше никаква връзка с разрушенията, нито с миризмата на риба. В Хасик просто вонеше. Повечето от хората притежаваха слабо обоняние, но хората тук явно изобщо нямаха такова.
Рейнджърът искаше да се махне от това място, да се върне сред своите. Искаше да й дадат по-важна задача, но докато не се убедеше, че е направила всичко по силите си за Ронин, тя не можеше да си тръгне с чиста съвест. И все пак не виждаше как магьосникът може да продължи пътуването си, за което тя вече бе сигурна, че е свързано с нещо повече от обикновено наблюдение. Ронин бе прекалено целеустремен, за да отива на толкова рутинна задача. Не, той имаше и друга цел. Само ако знаеше каква е тя…
Времето за вечеря наближаваше бързо. Изгубвайки надеждата да намери морски транспорт, рейнджърът се отправи по най-прекия път към вътрешността. Хасик поддържаше и сухопътни връзки със съседите си, особено с големите области Хилсбрад26 и Саутшор27. Щеше да им отнеме повече от седмица, за да стигнат до някоя от тях, но това оставаше може би единственият им шанс…
— Прекрасна моя елфска лейди!
Първоначално тя погледна в грешната посока, защото бе помислила, че някой от хората я е заговорил. След това Верееса си спомни кой бе използвал това обръщение за последно и свали поглед към земята, където видя Фалстад в целия му славен полуръст. Дивите очи на джуджето искряха, а устата му бе изкривена в широка, многозначителна усмивка. Той носеше натъпкан чувал на едното си рамо, а върху другото висеше огромният му чук. Тежестта дори само на едното би накарала мнозина от елфите и хората да се строполят на земята, но Фалстад ги носеше с привична лекота.
— Господарю Фалстад. Добра среща.
— Моля те. Моите приятели ме наричат Фалстад. И съм господар единствено на своята удивителна съдба.
— А моите приятели ме наричат само Верееса — въпреки че джуджето, изглежда, имаше високо мнение за себе си, нещо в държането му те караше да го харесваш, макар и не толкова, колкото се надяваше Фалстад. Той не криеше интереса си към нея, дори позволи на погледа си да се спусне от лицето й надолу. Рейнджърът реши, че незабавно трябва да се справи с тази ситуация.
— И те остават мои приятели, докато се отнасят към мен с уважението, с което аз се отнасям към тях.
Тъмните му очи се повдигнаха, за да срещнат погледа й, но иначе Фалстад се направи на невинен.
— Как върви мисията ви да изпратите магьосника по вода, моя елфска лейди? Не добре, бих казал, съвсем не добре!
— Не, не върви добре. Изглежда, че единствените кораби, които не са понесли щети, са отплавали, за да потърсят по-безопасни води. Хасик е пристанище, което не функционира…
26
Hills (англ.) — хълмове; brad (англ.) — гвоздей. — Б.пр.
27
South (англ.) — южен; shore (англ.) — бряг, крайбрежие. — Б.пр.